Определение № 279 от 29.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1335/2025 г.

ВКСI търговско отделение29.01.2026 г.докладчик Кристияна Генковска

Диспозитив

ПРИЕМА представените с исковата молба и описани в същата заверени от процесуалния представител на ищеца писмени доказателства. ПРИЕМА писмените отговори и приложените към тях доказателства от ЧСИ Л.Мурджанова и Б.А.. ОТКРИВА производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на документи: уведомление от 08.05.2024 г. и уведомление от 27.06.2024 г. относно удостоверения факт на залепване на уведомление на входа на жилището и протокол от 03.01.2025 г. на ЧСИ Б.А. с рег. № 908 и район на действие ОС Пловдив и разписка от 17.12.2024 г. относно удостоверения факт за липсата на пощенска кутия. ДОПУСКА до разпит един свидетел, воден в съдебно заседание от ищеца, за установяване на факти, свързани с достъпа до жилището на последния и наличието на пощенска кутия. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане на писмени доказателства, представени с отговора на исковата молба – покана за плащане, уведомления за връчването й и констативен протокол на ЧСИ З.Д.. Делото се докладва на Председателя на Първо ТО за насрочване в открито заседание. Страните да се призоват за откритото заседание, като им се връчи препис от настоящото определение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.47 и сл. Закон за арбитража. Образувано е по искова молба от И. И. А. отмяна на арбитражно решение от 26.07.2024 г. по абр.дело № 15/2024 г. на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, с което ищецът е осъден да заплати на Т. В. У. сумата от 4 400 лв. – главница по договор за заем от 25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 3 700 лв. – главница по договор за заем от 29.04.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 3 900 лв. – главница по договор за заем от 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.04.2024 г. до окончателното плащане; сумата от 24 090 лв. – договорна неустойка по договор за заем от 25.03.2019 г., дължима за периода 05.04.2019 г. – 04.04.2024 г.; сумата от 20 257,50 лв. – договорна неустойка по договор за заем от 04.04.2019 г., дължима за периода 05.04.2019 г. – 04.04.2024 г.; сумата от 21 352,50 лв. – договорна неустойка по договор за заем от 19.06.2019 г., дължима за периода 05.04.2019 г. – 04.04.2024 г.; и разноски по спора. В исковата молба се навеждат доводи за узнаване за арбитражното решение на 25.04.2025 г. във връзка с уведомление от банката за наложен запор върху банкова сметка. Твърди, че липсва валидно сключено между страните арбитражно споразумение, поради нарушение на изискването по чл.7, ал.2 ЗАрб и че И. А. не е бил редовно уведомен за арбитражното производство. Поради което иска отмяна на арбитражното решение на осн. чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗАрб. Оспорва се редовността на проведената процедура по чл.47 ГПК за връчване на съобщения до настоящия ищец за образуваното арбитражно производство и за постановеното арбитражно решение. Оспорват се удостоверените в официални свидетелстващи документи факти относно: залепване на уведомление на входа на жилището – по уведомление от 08.05.2024 г. и уведомление от 27.06.2024 г., както и липсата на пощенска кутия по протокол от 03.01.2025 г. на ЧСИ Б.А. с рег. № 908 и район на действие ОС Пловдив и по разписка от 17.12.2024 г., във връзка с което се иска допускане до разпит на един свидетел. Ответникът Т. В. У. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на молбата. Счита, че същата е подадена извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗАрб, както и че по същество е неоснователна. Съставът на ВКС намира, че по спазването на срока за подаване на исковата молба по чл.47 ЗАрб следва да се произнесе след обсъждане на представените с писма на ЧСИ писмени доказателства, които следва да се приемат по делото. Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба и отговора искания, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от ищеца, описани съответно в исковата молба писмени доказателства, следва да бъдат допуснати и приети. Следва да се открие производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на документи: уведомление от 08.05.2024 г. и уведомление от 27.06.2024 г. относно удостоверения факт на залепване на уведомление на входа на жилището и протокол от 03.01.2025 г. на ЧСИ Б.А. с рег. № 908 и район на действие ОС Пловдив и разписка от 17.12.2024 г. относно удостоверения факт за липсата на пощенска кутия. Във връзка с това оспорване и на осн. чл.193, ал.3 ГПК на ищеца следва да се допусне един свидетел при режим на водене. Останалите възражения по исковата молба касаят преценка дали са спазени изискванията към процедурата по връчване на книжа по чл.47 ГПК, а не дали са се осъществили удостоверените от връчителя факти. Съставът на ВКС намира за неоснователно искането на ответника за приемане на приложените от него към отговора писмени доказателства. Същите са ирелевантни за настоящия спор, доколкото касаят връчвания чрез ЧСИ на писмена покана от кредитора до длъжника във връзка с материално правоотношение между тях. По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

11