Определение № 71 от 13.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 592/2018 г.

ВКСIII гражданско отделение13.02.2018 г.докладчик Геновева Николаева

Диспозитив

СПИРА изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 8463 от 14. 12. 2017г., постановено по въззивно гр. дело № 7321/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-„г“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 47344 от 24. 02. 2017г. по гр. д. № 2106/2016г. на СРС, 113 състав, в частта му, в която е уважен предявеният от С. С. С. срещу молителя иск с правно основание чл. 344, ал. 1 ,т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 120 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода: 01. 02. 2015г. до 01. 08. 2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24. 03. 2015г. до окончателното плащане. Препис от определението да се издаде на молителя. Делото да се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. [фирма] чрез адв. К. М. е поискал спиране на изпълнението на решение № 8463 от 14. 12. 2017г., постановено по въззивно гр. дело № 7321/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-„г“ въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 47344 от 24. 02. 2017г. по гр. д. № 2106/2016г. на СРС, 113 състав, в частта му, в която е уважен предявеният от С. С. С. срещу молителя иск с правно основание чл. 344, ал. 1 ,т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 120 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода: 01. 02. 2015г. до 01. 08. 2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24. 03. 2015г. до окончателното плащане. Горепосоченото въззивно решение е обжалвано от молителя [фирма] с касационна жалба вх. № 20544 от 13. 02. 2018г., подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение – в случая за присъдената главница по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и законна лихва. Невлезлият в сила въззивен акт в частта за съдебните разноски не подлежи на предварително изпълнение. Предпоставките, при които Върховният касационен съд може да спре изпълнението на решението са законодателно определени: да е упражнено правото на касационно обжалване и да е внесено обезпечение в размерите по чл.282, ал. 2 или ал.3 ГПК, като тези две предпоставки следва да са осъществени кумулативно. В случая и двете горепосочени предпоставки са налице: подадена е касационна жалба срещу въззивното решение в законния срок и е представено обезпечение в размера по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, възлизащ на сумата 3 120 лв., която молителят е внесъл на 12. 02. 2018г. по специалната сметката на ВКС. Молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение следва да бъде уважена. На основание гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6