Определение № 9527 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена в срок частна жалба от А. Александров – председател на Контролния съвет на Камара на независимите оценители в България, чрез адв. Г. Хорозов, против определение № 1003/17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 594/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата, подадена от П. И. М. срещу мълчалив отказ на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България (КНОБ), представляван от А. Александров, да се произнесе с решение по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за независимите оценители (ЗНО), за разглеждане на жалба от 14.10.2024 г. до Камарата на независимите оценители в България (КНОБ), получена в Контролния съвет на 05.11.2024 година и е прекратил на основание чл. 159, т. 3 от АПК производството по първоинстанционното дело, поради оттегляне на акта. Със същото определение КНОБ е осъдена да заплати на П. И. М. сумата от 10 /десет/ лева, представляващи разноски по делото. С частната жалба се оспорва основанието, на което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита, че не е налице хипотезата на чл. 159, ал. 3 от АПК. Счита също така, че разноските неправилно са възложени на КС на КНОБ. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с указания за прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК, както и определението в частта за разноските да бъде отменено. Ответникът – П. И. М. не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено, че частната жалба е частично процесуално недопустима, поради липса на правен интерес за частния жалбоподател от обжалването. В останалата й част е неоснователна. Правният интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, за чието съществуване съдът следи служебно. В случая с оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалба, подадена от П. И. М., срещу мълчалив отказ на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България да се произнесе по оспорване на заличаването му от регистъра на независимите оценители. С оглед изложеното, след като частният жалбоподателят е оспорил благоприятен за него акт, то тази законова предпоставка не е налице. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които се засягат от административния акт. Правният интерес е правната необходимост за жалбоподателя да постигне чрез съдебния процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни за него правни последици, респективно – да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес или да постигне благоприятни правни резултати по отношение на твърдяно субективно право или законен интерес. Несъгласието на частния жалбоподател с основанието, на което е прекратено производството по делото, въпреки че това несъгласие се споделя от настоящата инстанция, е въпрос, който не влияе на извода за липса на правен интерес в конкретния случай от оспорването на съдебния акт. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че не следва да бъдат присъждани разноски. Присъдените съдебни разноски правилно са били възложени в тежест на Камарата на независимите оценители в България, тъй като към момента на подаване на жалбата е бил налице мълчалив отказ, съответно органът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, преди да се произнесе изрично по същество на жалбата. При така изложеното от фактическа и правна страна, Върховният административен съд, състав на пето отделение