Решение № 2179 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10234/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение №8656 от 01.08.2025г., постановено по адм.д. №1054/2025г. от Административен съд-Варна /АС-Варна/, с което по жалба на В. К. Ч. е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегически план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. за кампания 2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ с изх.№02-030-6500/580 от 11.04.2025г., като преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по подаденото Заявление за подпомагане за кампания 2023г. с УИН03/240723/99375 от земеделския производител /ЗП/ В. К. Ч., съобразно дадените указания в мотивите към решението, по тълкуване и прилагане на закона. С цитираното УП, при поискана от земеделския производител /ЗП/ В. К. Ч. сума от 5158.27лв. за подпомагане по заявени площи по интервенции 2023, интервенция „Биологично растениевъдство“, „Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове“ (ИП), с декларирана обща площ от 2.23ха, е оторизирана сума в размер на 0.00 лева, при първа година от ангажимента (при ставка на ха, посочена в чл.49, ал.2, т.16 от Наредба №9 от 26.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите "Биологично растениевъдство" и "Биологично пчеларство", включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. /Наредбата/ по операция "Плащания за поддържане на биологично растениевъдство" за площ с култура семкови и костилкови овощни видове). Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - В. К. Ч., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Варна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на изложени фактически и правни основания по см. на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Съдът е счел, че в процесния случай от съдържанието на оспорения акт по никакъв начин не става ясно поради какви установявания и въз основа на какви мотиви АО е преценил, че са налице предпоставките за отказ на финансово подпомагане, като в конкретното УП липсват дори пояснения към колоните от таблицата. Съдът е посочил, че едва в писмения отговор изготвен в хода на съдебното производство АО се е позовал на конкретни установявания по време на проверката на място, които отново са изготвени в табличен вид и пропуските на АО са изведени като „забележка“ към различни позиции. АС-Варна е приел, че единствения документ по административната преписка, който до някаква степен може да обоснове отказ или намаление на поискана за финансово подпомагане сума е докладът за проверка на място, но и в него само декларативно проверяващите са посочили за неспазени базови задължения, без да посочат правни основания за това. Съдът, предвид позоваване в отговора на АО на чл.28, ал.2 от Наредба №9 от 26.06.2023г., е приел, че в отговора и в УП не са посочени конкретни текстове от Глава трета на Наредбата или от Приложение III на Регламент (ЕС) 2021/2115, които да водят до извод за неспазени законоустановени изисквания за управление /ЗИУ/. АС-Варна предвид разпоредбите на чл.55, ал.1 и ал.2 ЗПЗП е приел, че заповедта на МЗХ, с която е утвърдено Ръководство за прилагане на ЗИУ за периода 2023- 2027г. е от 01.10.2024г., т.е. издадена близо година след приключване на проверката на жалбоподателя, а Ръководство към заповед №РД09-592/24.07.2020г., касае предходен период, и в него ЗИУ-5 не касае производителите на фураж. Съдът е посочил, че конкретни изисквания към ЗП липсват и в действалата Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на РБ за периода 2023-2027г., отменена на 17.09.2024г.- преди издаване на процесното УП. В обобщение съдът е приел, че в нито един от издирените като приложими нормативни и поднормативни актове няма изискване за ЗП при проверка на място да представят на проверяващите „резултати от анализи изпитвания, извършени върху проби, взети от растения или други проби, имащи значение за човешкото здраве, за проверяваната календарна година“, „анализи на фуража“ и т.н., посочени като неизпълнение на ЗИУ-5 в доклада за извършена ПНМ и дали основание на АО да приеме, че не са изпълнени базовите задължения съгласно Наредба №9 от 26.06.2023г., като в този случай АО не е посочил конкретен текст, който да определя конкретно задължение. Решението е неправилно. Неправилен е извода на първостепенния съд, че в оспорения акт не са посочени фактически и правни основания за издаването му относно извършения отказ за финансово подпомагане по заявените площи по процесната интервенция. Фактическите основания се съдържат в самия акт- общата сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл.70 ЗПЗП), и данните в заявлението на ЗП са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП, Таблица- оторизирани плащания (в лева), Таблица -извършени плащания (в лева), и поясненията към тази таблица, данните в Таблица №5- Изчисление на финансовото подпомагане по интервенция „Биологично растениевъдство“ /оторизирани суми в лева по интервенцията/ - неразделна част от УП, включително код на дейност, заявена площ, ставка за съответната биологична дейност, искана сума, установена площ, площ, годна за калкулиране след проверка за допустимост, сума след налагане санкция за наддеклариране, площ с неспазени базови задължения, сума за намаление след неспазени базови задължения, и поясненията за съдържанието в съответните редове и колони на таблицата- в конкретния казус редове 1, 2, 3, 4, 5, 13, 14, 15 16 и 25 от Таблица №5. Фактически основания за издаване на процесното УП се съдържат и в административната преписка-част от издаване на оспорения акт: Заявление за подпомагане УИН 03/2407233/99375 от 14.07.2023г. и Заявление – редакция на интервенции от 18.07.2023г. със съответните приложения, включително Таблица за използваните парцели 2023; таблица Еко схеми 2023, таблица на заявените площи по интервенции 2023, номенклатура на заявените култури 2023, приложение за кандидати по биологични интервенции 2023, общи декларации- вкл. в частта документи по интервенция БР и операция БР, резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023г. по УРН640123 с дата на последна обработка 14.07.2023г.; заповеди за извършване проверка на място; Доклад за проверка на място „Предварителна условност основни“-2023; Контролна карта ЗИУ 5; работни листи; Уведомително писмо изх.№01-032-6500/21 и др. В процесния казус по заявеното от ЗП финансово подпомагане по процесната интервенция е извършена ПНМ, при което АО в оспореното УП е изложил констатираните несъответствия с изискванията за подпомагане по интервенцията, съответно е отказал изплащане на заявената сума, съобразно ставката на хектар, след извършени установявания по предвидените в ЗПЗП и приложимите подзаконови актове (Наредба №9 от 26.06.2023г.) процедура. Противно на възприетото от АС-Варна относими към спора факти свързани с фактическите установявания на АО са обективирани в документи, представляващи част от административната преписка по делото, посочени по-горе, вкл. в доклада за проверка на място. В този смисъл административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане с установена недопустима площ предвид данни за неспазени базови задължения относими към декларираната площ по интервенцията съгласно Наредба №9 от 26.06.2023г. Конкретика относно тези неспазвания се съдържа в Таблица №5.2 – „Неспазени базови задължения“, от съдържанието на която е видно, че се касае за неспазени задължителни изисквания за управление (ЗИУ-5), с посочено под таблицата правно основание чл.84, ал.1, т.9 ( съвпадащо със завения код на дейност за операция Плащания за поддържане на биологично растениевъдство" ) вр. чл.28, ал.1 от Наредба №9 от 26.06.2023г.. Това правно основание е приложено от АО в резултат на фактическите установявания в извършената ПнМ в стопанството на ЗП, обективирана в Доклад за проверка на място „Предварителна условност основни“-2023. В доклада се съдържат достатъчно ясни констатации относно проверените площи, вкл относно приложимите изисквания за контрол, едно от които е ЗИУ-5, касаещо спазване законодателството за храните и фуражите, като в раздел ЗИУ-5, в части 5.1, 5.2, 5.4, 5.5 и 5.12, в раздел „забележки“ са детайлно отразени относимите към спора фактически установявания. Противно на тезата на първостепенния съд проверяващите нямат законово задължение да посочват в доклада правни основания, а факти, свързани с конкретни изисквания по ЗИУ, които факти могат да се изразяват и в липса на представени от ЗП изискуеми документи. Дали установените в хода на проверките факти отговарят на възприетите от АО правни основания за отказ за финансиране - чл.84, ал.1, т.9 вр. чл.28, ал.1 от Наредба №9 от 26.06.2023г. и съответно процент на редукция за неспазване на предварителна условност от 5% ( намалението се налага за неспазване на законоустановените изисквания за управление и на стандартите за добро земеделско и екологично състояние) е въпрос по съществото на спора. По съществото на спора са и въпросите дали за процесните парцели парцел са спазени приложимите законоустановени изисквания за управление съгласно ръководство по чл. 55, ал. 2 от ЗПЗП и приложимите стандарти за добро земеделско и екологично състояние съгласно заповедта по чл. 55, ал. 1 от ЗПЗП, които съдът е необходимо да изследва предвид приложимата редакция на Наредба №9 от 26.06.2023г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане с извършената корекция- Заявление – редакция на интервенции от 18.07.2023г., както и предвид факта, че в него ЗП е заявил подпомагане по интервенция биологично растениевъдство с код БР- плащания за поддържане на биологично растениевъдство, а не за преминаване към биологично растениевъдство. В процесния казус не се касае за опит за мотивиране на оспорения акт в постъпилия по делото пред първостепенния съд писмен отговор от ответната страна, защото както се отбеляза по-горе фактическите установявания на АО по издаване на оспореното УП и възприетите от АО правни основания са обективирани както в самия акт, така и в документи, представляващи част от административната преписка по делото, и същите са били налице при подаване на жалбата до АС-Варна. В този смисъл необоснован и в противоречие с приложимата правна уредба и установените факти по делото е извода но АС-Варна, че оспорения акт не съдържа изложени фактически и правни основания по см. на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт относно спазване на административнопроизводствените правила от АО при издаване на оспорения акт, правилното приложение на материалния закон и съответствие с целта на закона липсват относно оспорената част на УП, включително и фактически установявания и мотиви относно предмета на АА в частта му за наложения процент на редукция, при неизяснена воля на жалбоподателя в тази насока от съда в хода на производството, предвид съдържанието на жалба и нейния петитум. В решението не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата по делото възприетото от органа основание за отказ от финансиране по интервенцията. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Липсва обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата в пълнота, фактически констатации и правни изводи относно релевантните за спора факти, което е съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Съдебното решение на АС-Варна трябва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти по предвидения процесуален ред, и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона, включително приложими ли са в случая възприетите от АО материалноправни разпоредби, регламентиращи отказ за финансово подпомагане по заявената интервенция и наложен процент на редукция, и съответен ли е оспорения акт с целта на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение