Определение № 793 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5729/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1-во, предл. 1-во ГПК. С частна жалба вх. № 9410 /22/10.2015 г. И. Д. И. обжалва определение № 296 от 16.09.2015 г. на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 257/2015 г. за оставяне без разглеждане на жалбата му срещу определение от 07.07.2015 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. .№ 265 /2015 г., с което е докладвано и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание образуваното пред него като въззивна инстанция дело. Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт. Твърди, че той е нелегитимен и противоречи на всички материални и процесуално правни норми. Излага довод за липса на функционална компетентност на Бургаския апелативен съд да се произнесе по частната жалба, с което по същество навежда като порок недопустимост на обжалвания акт. Ответната страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, чрез адв. Г. е подала писмен отговор, с който оспорва основателността на частната жалба и претендира разноски. Настоящият състав на ВКС, I – во г.о., като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: За да остави без разглеждане частната жалба срещу определение от 07.07.2015 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 265/2015 г., апелативният съд е приел, че със своето определение окръжният съд е извършил доклад на постъпилата въззивна жалба на страната срещу решение на районния съд, както и на още две частни жалби срещу актове в първа инстанция, както и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.09.2015 г. От правна страна е приел, че тъй като обжалваното пред него определение не попада в нито една от категориите определения визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а именно не е преграждащо, нито е предвидена изрично в закона неговата обжалваемост, то постъпилата срещу него жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Фактическите и правни констатации на апелативния съд изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на самостоятелен инстанционен контрол подлежат само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и останалите, за които изрично е посочено в закона, че подлежат на обжалване. Определенията по движението на делото, каквото е и това от 07.07.2015 на Ямболския окръжен съд по доклад на жалба и насрочване на открито съдебно заседание, се проверяват за законосъобразност от по-горната инстанция по повод жалба срещу акт на съда по съществото на материално-правния спор, каквото е решението. Ето защо определението на Бургаския апелативен съд се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Доводът на жалбоподателя за недопустимост на обжалвания акт е несъстоятелен. Предвид датата на подаване на жалбата му срещу определението на Ямболския окръжен съд, а именно 03.08.2015 г., приложима за нея е редакцията на чл. 274, ал. 2 ГПК обнародвана в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г., съгласно която компетентен като въззивна инстанция по жалба срещу определение на окръжния съд, е съответният апелативен съд. Предвид изхода на спора, на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за настоящата инстанция, чието извършване е доказано с приложения договор за правна защита и съдействие от 28.10.2015 г. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,