Решение № 185 от 01.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 187/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. К. Ш. от гр. В. срещу определението на Софийски апелативен съд, № 78 от 15.01.2010г. по гр.д. № 1434/2009г., с което е върната като просрочена въззивната жалба на П. К. и е прекратено производството по делото. Ответникът по частната жалба Д. Ш., гражданин на Федерална Република Германия, не е изразил становище. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. първо, във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: За да прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че въззивната жалба на П. Ш. е подадена след указания в разпореждането двумесечен срок за обжалване. Определението е правилно. Съобщението до П. Ш. за изготвеното разпореждане № 1* от 13.02.2009г. на Варненския окръжен съд, с което е признато и допуснато за изпълнение решение на чуждестранен съд, е връчено лично на частната жалбоподателка на 23.02.2009г. заедно с копие от разпореждането, в което е указано, че може да се обжалва в двумесечен срок. По правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК срокът изтича на 23.04.2009г. - четвъртък, присъствен ден. Въззивната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 24.04.2009г., поради което правилно е прието, че е подадена след срока за обжалване. По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение