Определение № 4274 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3470/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. З. Т. и В. И. Т., чрез адв. Шанкова като процесуален представител, против определение № 2137 от 19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 155/2026 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му. Ответникът - зам. кметът на Община Варна не взема становище. Ответникът - "Вега скай" ООД, чрез пълномощника си адв. Станоев, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е отменена заповед № П-571/18.12.2025 г. издадена от зам. кмета на Община Варна, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е спряно административното производство по заявление с рег. № АУ019097МЛ/24.02.2025 г. за разрешаване изработване на подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация и застрояване (ПРЗ) за изменение на УПИ Х-784, кв. 29, по плана на СО „Пчелина" град Варна ([ПИ] и [ПИ]), до приключване на гр. дело № 15275/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 17 състав и преписката е върната на административния орган за продължаване на административното производство с произнасяне по подаденото заявление, за решаване на искането по същество. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, но не съдържа конкретни фактически основания относно наличието на преюдициалност на спора по посоченото гр. дело, което препятства извършването на контрол за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Определението е правилно като резултат по следните коригиращи съображения: Съгласно чл. 54, ал. 5 АПК актът за спиране на административното производство може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV - "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт". Според чл. 197 АПК изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. Препращането към нормата на чл. 197 АПК е само досежно реда на обжалването, който включва и срока за оспорване, а не по отношение на предмета на обжалване. Заповедта по чл. 54 АПК не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, противно на приетото от съда, а е акт по процедурата, с който административното производство по издаване на административен акт се спира при наличие на някое от основанията, предвидени в ал. 1 на разпоредбата, т.е. не е акт по материалното право. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПТК и е мотивирана с данните за висящо гр. дело № 15275/2025 г. на Районен съд – Варна, преди приключването на което не може да е налице произнасяне по административното производство, образувано по подаденото заявление за разрешаване изработването на ПУП - ПРЗ за изменение на УПИ Х-784, кв. 29, по плана на СО „Пчелина". Административният орган се позовава на постъпило в тази връзка възражение от частните жалбоподатели и взето решение на ЕСУТ по т. 24. Приложено е съдебно удостоверение, от което се установява, че в РС - Варна е образувано гр. дело № 15275/2024 г. с правно основание чл. 30 от Закона за наследството (ЗН) и досежно ПИ с [идентификатор]. Видно от исковата молба искът е предявен от В. И. Т. срещу А. И. П.. Спиране на административното производство по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е допустимо при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Висящността на преюдициалното производство се удостоверява с нарочно удостоверение за вида на производството, неговата фаза и страни. Само наличието на висящо съдебно производство обаче не е основание за спиране по приетия от административния орган процесуален ред. Определяща е преценката за зависимост на висящото административно производство, в случая това по разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, от висящото съдебно такова и то с оглед вида на крайния административен акт. Спорът за собственост върху един от имотите (с [идентификатор]), предмет на представената със заявлението скица - проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ Х-784, кв. 29, по плана на СО „Пчелина", не се явява с преюдициално, обуславящо значение за допускане изработването на проект за изменение на ПУП, тъй като законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. Същият следва да е съобразен с удостоверените към този момент факти, вкл. относно собствеността върху имотите, предмет на разработката. Евентуалното бъдещо разместване на права не е между изискванията на закона, които следва да бъдат взети предвид от административния орган, а евентуалните негативни последици подлежат на възмездяване по друг процесуален ред. В ЗУТ са предвидени изрични процедури, даващи възможност за реализиране правата на установения след време евентуално и друг собственик със съдебното решение по исковото производство. Доводите на частните жалбоподатели, легитимиращи се като собственици на ПИ с [идентификатор], попадащ в обхвата на УПИ Х-784, предмет на искането, досежно липсата на съгласие от тяхна страна с оглед основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ са неотносими към преценката по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, а касаят произнасянето по същество от административния орган във фазата по одобряване на ПУП, след приключване на предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Допуснатото обезпечение на предявения от В. И. Т. срещу А. И. П. конститутивен иск за намаляване на обективирано в посочен акт саморъчно завещание, вкл. относно ПИ с [идентификатор] до размера, необходим за попълване и възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на починалия общ наследодател на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, чрез налагане на обезпечителна мярка върху този имот, също не съставлява пречка за разглеждане на подаденото до административния орган искане съгласно чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Направеното със скицата - проект предложение за разделяне на УПИ Х-784, кв. 29 на два самостоятелни УПИ не представлява разпореждане с имотите, включени в обхвата му, противно на твърденията на частните жалбоподатели. Неоснователно е и възражението в частната жалба за произнасяне на съда по жалба на субект, който не е заявител в административното производство. Видно от документите, съдържащи се в административната преписка, заявлението до компетентния орган е подадено от пълномощник на заявителите, които съгласно представеното пълномощно са "Вега скай" ООД, представляван от С. В. Н. и А. И. П. в качеството им на съсобственици на ПИ с [идентификатор]. Предвид изложеното обжалваното определение, с което оспорената заповед за спиране на административното производство по заявлението от 24.02.2025 г. е отменена и преписката е върната на административния орган за произнасяне по подаденото до него искане, е правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 235 АПК Върховният административен съд, второ отделение,