Решение № 636 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2009 г.

Решение № 636 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. К. Б., със съдебен адрес[населено място], адв. Б. П., чрез пълномощника си адв. Б. П. от АК-П., против въззивно решение № 1107 от 18.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1322/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХIV състав, с което е отменено решение № 889 от 8.04.2009 г. на Пловдивския районен съд, ХVIII гр. състав, постановено по гр. д. № 2745/2008 г., в частта му, с която е осъдена [фирма], [населено място] да заплати на Г. К. Б., неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение, поради неотчетена и неначислена инфлация за периода м. юли 2006 г. до м. декември 2007 г. и за разликата над 637,23 лв. до размера от 1612, 02 лв. и този иск в размер на сумата от 974, 79 лв. - неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение, поради неотчетена и неначислена инфлация за периода м. юли 2006 г. до м. декември 2007 г., е отхвърлен като неоснователен. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която [фирма], [населено място] е осъдена да заплати на касатора неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение, поради неотчетена и неначислена инфлация, за периода м. януари 2008 г. до 12 май 2008 г. в размер на 637,23 лв. със законните последици, както и в частта му, с която е отхвърлен искът на касатора до пълния предявен размер от 1877,66 лв. и за периода от 1.07.2005 г. - 30.06.2006 г., както и досежно претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение - клас, в размер на 1047,96 лв., за периода 1.07.2005 г. - 12.05.2008 г. С определение № 848 от 02.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос, а именно дължи ли се начисляване на инфлационен индекс върху основното трудово възнаграждение, както и върху допълнителното трудово възнаграждение/клас/ при договореност в колективния трудов договор. Жалбоподателят излага оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли, въззивното решение в отхвърлената част на исковете да бъде отменено и те бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [фирма]/бивша [фирма]/, [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Г. оспорва касационната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени данните по делото, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено от работодателя на 12.05.2008 г., на основание чл. 331 КТ, като Г. Б. е бил чл. на синдикалната организация на КТ "Подкрепа", поради което страните са били обвързани от колективни трудови договори/КТД/, сключени между работодателя и синдикатите, съответно на 1.07.2004 г. и на 1.07.2006 г. Съгласно клаузите на КТД/чл. 16 на КТД от 1.07.2004 г. и чл. 15 от КТД от 1.07.2006 г./ е предвидено работната заплата да се компенсира тримесечно с процента на инфлацията, обявен от Н. статистически институт/по първия договор 80% от инфлационния индекс/ като размерът на договорената компенсация се начислява върху основната заплата по трудов договор за съответния месец, т. е. компенсирането на работната заплата с процента на инфлация не се включва в брутното трудово възнаграждение. Изхождайки от разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 КТД въззивният съд е приел, че тримесечното компенсиране на работната заплата се извършва при формиране на окончателната индивидуална работна заплата като спазвайки този принцип ответното дружество е начислило и изплатило на работниците и служителите си, в частност на ищеца допълнително възнаграждение в общ размер на 5 953,66 лв. като резултативен фонд работни заплати за периода 1.07.2005 г. - м. декември 2007 г., поради което претенцията му за неизплатено в пълен размер основно трудово възнаграждение, поради неотчетена и неначислена инфлация за този период, се явява неоснователна и е отхвърлена. Отхвърлена като неоснователна е и претенцията за заплащане на сумата от 1047, 96 лв., представляваща допълнително възнаграждение/клас/, поради неотчетена и неначислена инфлация за периода 1.07.2005 г. до 12.05.2008 г. Съдът е приел, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително възнаграждение/клас/ в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, заплащането на което допълнително възнаграждение по същия начин е регламентирано и в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 КТД от 2004 г. и на чл. 18, ал. 1 от КТД от 2006 г., т. е. договорената в КТД компенсация съобразно процента на инфлация не участва при формиране на размера на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и осигурителен стаж/клас/. Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е, дължи ли се начисляване на инфлационен индекс върху основното трудово възнаграждение като част от него, както и върху допълнителното трудово възнаграждение/клас/ при договореност в колективния трудов договор. С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и влезлите в сила решения, както следва - решение № 977 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 2243/2008 г. на Пловдивския районен съд ХVIII граждански състав, решение № 890 от 08.04.2009 г. по гр. д. № 2729/2008 г. на Пловдивския районен съд ХVIII граждански състав и решение № 976 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 2307/2008 г. на Пловдивския районен съд ХVIII граждански състав, постановени по идентични дела със същия ответник, в които е прието, че на работника се дължи неначислена и неизплатена инфлация върху трудовото възнаграждение съгласно разпоредбите на КТД. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с посочените по-горе решения и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291 ГПК, приема следното: Брутното трудово възнаграждение, съгласно чл. 3 НСОРЗ включва основното трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат за съответния период с полагащото се основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Част от брутното трудово възнаграждение е допълнителното възнаграждение/клас/, което се изплаща на работниците и служителите за придобит трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор/чл. 12, ал. 1 НСОРЗ/. Определените в чл. 16 от КТД от 2004 г. и в чл. 15 от КТД от 2006 г. суми за компенсации, свързани с инфлацията, имат обезщетителен характер, същите представляват еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а нямат характер на основно или брутно трудово възнаграждение по смисъла на НСОРЗ. Касае се за допълнителни обезщетителни плащания с оглед неблагоприятния ефект от инфлацията върху материалното състояние на работниците, които не са с постоянен характер и не са елемент от основното трудово възнаграждение на работника или служителя. В случая конкретният размер на основното трудово възнаграждение на работника съгласно разпоредбата на чл. 14 от КТД от 2004 г. и на чл. 13 от КТД от 2006 г. се формира на база началната заплата за съответната длъжност и оценката на работника и служителя съгласно приетата в дружеството система за оценяване по работни места и структурни звена. Съгласно тези разпоредби договорените компенсации, свързани с инфлацията, не са част от основното трудово възнаграждение според начина на формирането му. След като имат обезщетителен характер и не се дължат постоянно, а са в зависимост от наличието на инфлация, компенсациите нямат характер и на допълнително трудово възнаграждение, представляващо компонент от брутното трудово възнаграждение. Касае се за плащания с временен обезщетителен характер, създаващи по-благоприятни условия за работника или служителя, спрямо когото се прилага КТД. В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително възнаграждение/клас/ в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, заплащането на което допълнително възнаграждение по същия начин е регламентирано и в разпоредбите на чл. 19, ал. 1 КТД от 2004 г. и на чл. 18, ал. 1 от КТД от 2006 г., т. е. договорената в КТД компенсация съобразно процента на инфлация не участва при формиране на размера на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и осигурителен стаж/клас/. При това разрешение на поставения материалноправен въпрос се налага извод, че обжалваното въззивно решение е правилно. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че определените в колективния трудов договор суми за компенсации, свързани с инфлацията, при действие на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не са част от основното трудово възнаграждение, не се включват в брутното трудово възнаграждение по чл. 3 и в допълнителното възнаграждение/клас/ по чл. 12 НСОРЗ. При това положение, решението на въззивния съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете на касатора, с правно основание чл. 245, ал. 1, вр. с ал. 2 и с чл. 59 КТ, за заплащане на неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит/клас/ за процесния период, поради неотчетена и неначислена инфлация, е правилно и съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените разноски по делото за настоящата инстанция - юриск. възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение,