Определение № 50003 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3278/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 5979 от 29.07.2022 г., подадена от В. З. Т. и приподписана от адвокат Д. П. от АК – [населено място], която е насочена срещу Определение № 262 от 04.07.2022 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, І гр.състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 270/2022 г., с което е оставена без разглеждане частната й жалба с вх.№ 9730 от 12.04.2022 г. против Определение № 604 от 08.03.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 403/2022 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив. Препис от частната жалба е връчен на „Алхемист Фон Голденбург” ООД (с предишна правноорганизационна форма ЕООД), представлявано от управителя доц. д-р Н.Й. Е. Ф. Г., което е подало отговор чрез адвокат Х. Р. от АК – [населено място] в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 62, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е становището за недопустимост, поддържано от „Алхемист Фон Голденбург” ООД, което е изведено от изброяването, съдържащо се в ТР № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК. В случая ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на апелативен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството по частна жалба, подадена срещу акт на окръжен съд. Актът на апелативния съд попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а обжалването му пред ВКС е допустимо по силата и при условията на чл. 274, ал. 2, хипотеза 1 ГПК, поради което редовното сезиране на ВКС не е предпоставено от изпълнението на изискванията към частните касационни жалби, регламентирани с чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, както и чл. 284, ал. 2 ГПК. Разглеждайки частната жалба по същество, ВКС констатира, че производството по в.гр.д.№ 403/2022 г. по описа на ОС – гр. Пловдив, ГК, ІХ въззивен състав е образувано въз основа на въззивна жалба на В. З. Т. срещу първоинстанционно Решение № 262488 от 10.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 1601/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. Това решение е постановено във фазата по извършване на съдебна делба, като на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан недвижимият имот, предмет на спора между В. З. Т. и „Алхемист Фон Голденбург” ЕООД (с предишно наименование „ДР Мериголд” ЕООД). Наред с това, по описа на ОС – гр. Пловдив, ГК, ІХ въззивен състав е образувано и в.ч.гр.д.№ 405/2022 г. въз основа на частна жалба на В. З. Т. срещу протоколно определение от 21.10.2021 г. по същото първоинстанционно гр.д.№ 1601/2018 г. по описа на РС – гр. Пловдив, с което не е приет за съвместно разглеждане иск по чл. 346 ГПК, предявен от В. З. Т. срещу „ДР Мериголд” ЕООД. С постановеното от въззивния съд Определение № 603 от 08.03.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 405/2022 г. е отменено протоколното определение от 21.10.2021 г. на РС – гр. Пловдив и е постановено делото да бъде върнато на РС – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по претенцията на В. З. Т. по чл. 346 ГПК с указания най-напред да се предприемат процесуални действия по отстраняване на нередовност на тази претенция. Като е съобразил изхода от в.ч.гр.д.№ 405/2022 г., с Определение № 604 от 08.03.2022 г. ОС – гр. Пловдив е постановил прекратяване на производството по в.гр.д.№ 403/2022 г. като преждевременно образувано, както и връщане на делото на РС – гр. Пловдив за произнасяне по претенцията по сметки след надлежното й привеждане в съответствие с изискванията за редовност на искова молба. Посочено е още, че делото ще следва отново да постъпи в ОС – гр. Пловдив за разглеждане на въззивната жалба на В. Т. срещу Решение № 262488 от 10.11.2021 г. на РС - гр. Пловдив след приключване на производството по претенцията по чл. 346 ГПК пред първата инстанция. Изрично е отразено, че Определение № 604 от 08.03.2022 г. е окончателно. Независимо от даденото указание, В. З. Т. е подала частна жалба срещу Определение № 604 от 08.03.2022 г., въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.№ 270/2022 г. по описа на АС – гр. Пловдив, производството по което е подчинено на режима за разглеждане, регламентиран с чл. 274, ал. 2, изр. 1, хипотеза 2 ГПК и разяснен с ТР № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК. Ако бе приключило с определение, с което частната жалба бе разгледана по същество и бе намерена за неоснователна, този акт на апелативният съд би бил окончателен съобразно разясненията на ТР № 2/2018 г. Тази постановка обаче не се отнася за акт, който прегражда произнасянето по същество (както е в случая), поради което подлежи на обжалване на общо основание по силата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, както бе разяснено по-горе в отговор на становището на „Алхемист Фон Голденбург” ООД за недопустимост на настоящото производство. По подадената от В. З. Т. частна жалба срещу Определение № 604 от 08.03.2022 г. на ОС – гр. Пловдив апелативният съд е съобразил изложените по-горе факти и е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, доколкото не попада в приложното поле нито на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Така мотивиран, с обжалваното определение АС – гр. Пловдив е оставил без разглеждане частната жалба против Определение № 604 от 08.03.2022 г. на ОС – гр. Пловдив и е прекратил производството по образуваното въз основа на нея в.ч.гр.д.№ 270/2022 г. Обжалваното определение на АС – гр. Пловдив е правилно. В съответствие с чл. 274, ал. 1 ГПК е приетото, че частни жалби могат да се подават в 2 хипотези: