Определение № 285 от 28.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2535/2015 г.

Постъпило е искане с вх. № 7520/25.07.2016 година от Р. М.-ч. с. и. с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на К. на ч. с. и.. С него е направено искане да бъде приведена по посочената банкова сметка сумата, внесена от С. Я. Р., като обезпечение за спиране на изпълнението на решение № 17 805/28.10.2013 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав, постановено по гр. д. № 17 231/2011 година, което спиране е било допуснато с определение № 66/23.01.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 7382/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С въззивно решение № 17 805/28.10.2013 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав, постановено по гр. д. № 17 231/2011 година С.Я. Р. е била осъдена, на основание чл. 41 от ЗС, да заплати на Х. Й. С. сумата от 4082.19 лева, представляваща припадащата й се част за ремонт на общи части на сграда, намираща се в [населено място], [улица], заедно със законната лихва върху тях, считано от 12.10.2010 година до окончателното заплащане като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 10 091.00 лева искът е бил отхвърлен като неоснователен. С определение № 66/23.01.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 7382/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. изпълнението на посоченото въззивно решение е било спряно след като Р. е представила вносна бележка от 15.01.2015 година за внесено обезпечение по ч. 282, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ГПК в размер на 4082.19 лева. В частта му, с която предявеният срещу Р. иск по чл. 41 от ЗС е бил уважен, въззивното решение е потвърдено с решение № 445/11.05.2016 година, постановено по гр. д. № 2535/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Със същото решение, по подадена от Х. Й. С. касационна жалба с вх. № 153 387/22.12.2014 година, въззивното решение е било частично отменено в частта му, с която искът е бил отхвърлен за сумата от 4092.33 лева (разликата между присъдената с въззивното решение сума от 4082.19 лева и действително дължащата се такава от 8174.52 лева), като е постановено друго, с което претенцията е била уважена. Х. Й. С. се е снабдил с изпълнителен за присъдените му с двете решения суми, въз основа на който лист е образувано изпълнително дело № 20167900400867/2016 година по описа на Р. М.-ч. с. и. с район на действие района на Софийски градски съд, вписана под № *** в регистъра на К. на ч. с. и.. Поради това направеното от съдебния-изпълнител искане трябва да бъде уважено. Смисълът на обезпечението по чл. 282, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ГПК е да гарантира, че ако касационното производство бъде прекратено, обжалваното въззивно решение не бъде допуснато до касационно обжалване или пък бъде потвърдено принудителното му изпълнение няма да бъде осуетено от допуснатото спиране по изпълнението му по чл.282 от ГПК. Предвид на това внесената от Р. като обезпечение сума трябва да бъде преведена по посочената в искането на съдебния изпълнител сметка за погасяване на задължението й към С. по образуваното по искането на последния производство по принудително изпълнение. В производството по делото касаторът Г. Я. Я. е бил представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. С постановеното по делото определение № 984/10.08.2015 година съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е определил възнаграждение на особения представител за касационното производство в размер на 377.92 лева. Тази сума е внесена от Х. Й. С. с вносна бележка от 07.09.2015 година и следва да бъде заплатена на назначения особен представител на Я.. С молба вх. № 6547/24.06.2016 година особения представител адвокат С. Й. М. от САК е поискала сумата да и бъде заплатено, като предвид на изложеното молбата е основателна и трябва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение