Определение № 185 от 16.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2936/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5589/28.06.2022 г., подадена от Л. С. М., чрез адвокат В. К. (упълномощена от Р. П. П. - пълномощник на Л. М.), срещу определение № 87 от 6.06.2022 г. по гр. д. № 1432/2022 г. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Л. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на въззивно решение № 555 от 7.03.2019 г. и допълнително решение № 728 от 14.04.2020 г., двете постановени по гр. д. № 690/2018 г. на Софийски апелативен съд. Съгласно изложеното в атакуваното определение, разпоредбата на чл. 305, т. 5 ГПК урежда, че молбата за отмяна на посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание може да бъде подадена в 3-месечен срок от узнаване на решението, независимо от обстоятелството, за което се поддържа, че е обусловило наличие на заявеното основание за отмяна. Установен е, следователно, пределен срок за подаване на молба за отмяна, след изтичането на който производството за отмяна е недопустимо. В случая въззивното решение, чиято отмяна се иска, не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила от момента на постановяване на определението на ВКС по чл. 288 ГПК, като това определение - № 22 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 2388/2019 г. на І г. о., не подлежи на съобщаване, тъй като е окончателно. Ето защо следва да се приеме, че срокът за подаване на молбата за отмяна е започнал да тече от датата на неговото обявяване, т. е. от 22.01.2021 г., от който момент въззивното решение е влязло в сила. Молбата за отмяна е подадена на 19.01.2022 г. - след изтичането на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК срок, поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Допълнително в определението е визирано, че дори да се приеме, че в случая срокът за подаване на молбата за отмяна започва да тече от датата на фактическото узнаване за постановеното от въззивния съд решение, то за решение № 555 от 7.03.2019 г. Л. С. М. е била уведомена на 18.03.2019 г. чрез М. Н. С., като на същия адрес на 28.09.2018 г. Л. М. лично е получила призовка за провеждано от въззивния съд открито съдебно заседание. Освен това с отговора на молбата за отмяна е представена и молба от адв. И. Д., пълномощник на Л. С. М., с дата 20.05.2021 г., с искане за вдигане на наложения запор върху банковата сметка на Л. С. М., по която се превежда месечната й пенсия от НОИ и с посочване на обстоятелството, че Л. М. е настанена в лечебно заведение за лица с деменция в М., Германия и че с тези средства нейните близки заплащат част от месечната такса в болницата, като от така посочената дата следва да се приеме, че Л. М. е била уведомена и фактически чрез своя пълномощник за обстоятелството, че въззивното решение е влязло в сила. В частната жалба се оспорва становището в обжалваното определение, че Л. М. следва да се счита уведомена за влизане в сила на въззивното решение от датата на обявяване на определение № 22 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 2388/2019 г. на ВКС, с което решението не е допуснато до касационно обжалване. В тази връзка се излага, че към м. януари 2021 г. Л. М. е била в тежко здравословно състояние на деменция, което е довело до невъзможност да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на извършените и/или неизвършените действия, както и че считано от 25.11.2020 г. тя се намира в Център за възрастни хора Унтерфьоринг. Твърди се от жалбоподателката, че в случая срокът за подаване на молбата за отмяна започва да тече от датата на фактическото узнаване от М. за постановеното от въззивния съд решение. В жалбата се оспорват изводите на ВКС, че жалбоподателката е била уведомена за постановяването на процесното решение на 8.03.2019 г. чрез М. С. Н., като на същия адрес на 28.09.2018 г. Л. М. лично е получила призовка за провеждано от въззивния съд открито съдебно заседание. Сочи се, че Л. М. и М. Н. са били обикновени другари в исковото производство и процесуалният им статут на такива налага всяка една от тях да защитава свое собствено право. В този смисъл, всяка страна се счита за законосъобразно уведомена чрез изпращането на съобщения по реда и условията на чл. 37 и сл. ГПК. Сочи се, че съобщения до Л. М. от въззивната инстанция (за насрочване на открито съдебно заседание на 11.10.2018 г., както и за изготвяне на обжалваните въззивни решения), са били изпратени до адрес: София, [улица], който не е предоставен като съдебен адрес от Л. М., която е с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 5, ап. 18. Освен това, към м. септември 2018 г. и м. март 2019 г. Л. М. се е намирала в специализирани заведения за медико-социални грижи, като наличното тежко мозъчно заболяване й е попречило да се яви лично или чрез представител в заседанията на 11.10.2018 г. и 31.01.2019 г., да уведоми съседите и/или другия съищец М. С. за местонахождението си, както и съда за промяна на настоящия си адрес. В частната жалба се излага, че делото пред САС е водено и приключено с призоваване на ищеца М. в състояние на обективна невъзможност да бъде страна в процеса и да ръководи постъпките си, поради типа заболяване (деменция) и състоянието, с което се характеризира това заболяване, като по този начин тя в нарушение на съдопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в делото пред въззивната инстанция. Изрично се сочи, че обективно невъзможно е Л. М. да е получила на 28.09.2018 г. изпратеното от въззивния съд съобщение за насрочено открито съдебно заседание, предвид представените доказателства, че тя през м. септември 2018 г. не се е намирала на посочения в съобщението адрес. Визира се, че след оттеглянето на адв. Ч. с уведомление вх. № 15988/14.09.2018 г. на основание чл. 35, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 41 ЗЗД, Л. М. не е била надлежно представлявана и уведомявана в процеса, като същата не е упълномощавала, нито обективно е била в състояние да направи това, адв. И. Д. и адв. В. А., поради което положените от нейно име подписи на пълномощните им са неистински. В този смисъл се оспорва и приетото в определение № 87 от 6.06.2022 г. по гр. д. № 1432/2022 г. на ВКС, че Л. М. е била уведомена и фактически чрез своя пълномощник адв. И. Д. за обстоятелството, че въззивното решение е влязло в сила. Съгласно жалбата, за дата на узнаване на влизане в сила на въззивното решение следва да се приеме датата 23.11.2021 г., на която довереното лице на Л. М. - Р. П., е узнала за решението на САС, поради което подадената на 19.01.2022 г. молба за отмяна от Р. П. П., като законен представител на Л. С. М., не е просрочена. Твърди се, че самата Р. П. повече от 30 години живее и работи в Федерална Република Германия и преди 23.11.2021 г. не е била запозната със заведеното от майка й дело. С жалбата са направени доказателствени искания. Постъпил е отговор от Н. Т. Т., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Настоящият съд намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: Като основание за отмяна в молбата за отмяна е визирана разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в какъвто смисъл са и изложените твърдения. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. При определяне момента на узнаване на решението съдът взема предвид всички данни по делото в тази насока, включително онези, опровергаващи твърденията на страната за момента на узнаване. Съобразява се и обстоятелството дали страната има задължението сама да следи за постановяването на акта и влизането му в сила и от кой момент, в каквато хипотеза, при полагане на дължимата грижа, е било обективно възможно тя да узнае за влязлото в сила решение, който момент се приема за момент на узнаването. В настоящия случай не се спори, че Л. М. – ищец в първоинстанционното производство и въззиваема страна в производството пред Софийски апелативен съд, е била редовно призовавана и представлявана до момента, когато пред въззивния съд, с молба вх. № 15988/14.09.2018 г., пълномощникът й (съгласно пълномощно от 9.03.2011 г.), адвокат Ц. Ч. е уведомила съда, че се отказва от поетата защита на Л. М., поради липса на контакт с нея. Твърди се в частната жалба, че след въпросната молба жалбоподателката не е била редовно уведомявана за хода на делото, както и представлявана по него, включително при обжалването пред ВКС, като се сочи, че не е подписвала представените за производството пред ВКС пълномощни на адвокатите Д. и А., както и че е била в тежко здравословно състояние поради деменция и е била настанена в лечебни и др. заведения. Настоящият съд счита, че Софийски апелативен съд не е нарушил разпоредбите на ГПК, като след депозиране молбата на адв. Ч., е изпращал съобщенията до Л. М. на адрес: [населено място], [улица], тъй като този адрес е изрично визиран като адрес на страната в пълномощното от 9.03.2011 г., представено по делото. При това положение следва да се приеме, че съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК М. е била редовно уведомена за решенията на въззивния съд - № 555 от 7.03.2019 г. и № 728 от 14.04.2020 г., доколкото изпратените на [улица] преписи от тях са били получени, съответно, на 18.03.2018 г. от М. С. (нейна племенница и страна по делото с общи интереси) и 20.05.2020 г. от Л. С. (внук), със задължение за предаване, като липсват доказателства, че не са предадени на адресата и че по тази причина е поискано възстановяване на срока за обжалване съобразно чл. 46, ал. 4, изр. второ ГПК. Що се отнася до въпроса какво е било здравословното състояние на Л. М. към така посочените дати, той е правно ирелевантен, тъй като законодателят не е предвидил специални изисквания за връчване на книжа на лица с влошено здравословно състояние, вкл. деменция, освен ако същите не са лишени от процесуална дееспособност по установения за това ред (чл. 39, ал. 4 ГПК). Влошеното здравословно състояние на М. евентуално е могло да послужи като основание за иницииране на процедура за възстановяване срока за обжалване на въззивното решение (решения), което не е сторено. Настоящият съд споделя разбирането, отразено в обжалваното пред него определение, че в случая срокът за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече от датата на обявяване на определението по чл. 288 ГПК – 22.01.2021 г., когато решенията на САС по гр. д. № 690/2018 г. са влезли в сила. Ето защо молбата за отмяна, подадена на 19.01.2022 г., се явява просрочена и законосъобразно е оставена без разглеждане. Дори да се приеме, съобразно доводите в частната жалба, по-късен момент на узнаване на решенията на въззивния съд, то това не е датата 23.11.2021 г. По делото са налице доказателства - разменена електронна кореспонденция между ЧСИ У. Д. и Р. П., която към този момент се е легитимирала като пълномощник на майка си Л. М. с пълномощно от 12.04.2019 г., от която се установява, че след запитване от 24.03.2021 г., на 2.04.2021 г. Р. П. е била уведомена от ЧСИ У. Д. за издадения в полза на Н. Т. Т. изпълнителен лист срещу М. по гражданско дело помежду им (делото, по което са постановени решенията, чиято отмяна се търси). Съобщен й е адресът на ЧСИ, на който може да направи справка лично или чрез пълномощник, като й е дадена и възможност да подаде молба за кореспонденция по електронен път. Доколкото при добросъвестно поведение и проявена активност пълномощникът на М. – Р. П., е могла в кратък срок, след 2.04.2021 г., да издири и се запознае с постановеното и влязло в сила решение, по което е бил издаден изпълнителният лист, следва да се заключи, че депозираната едва на 19.01.2022 г. молба за отмяна се явява подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Горното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,