Определение № 9075 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9280/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на „Глобалпак БГ“ ООД, ЕИК 201059345, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, [улица], представлявано от управителя Ш. С. Х., подадена чрез пълномощника адв. Раиф, срещу Определение № 5736/09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 276/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 4436/30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 276/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. В частната жалба се съдържат твърдения за неправилност на оспореното определение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че административният съд не е следвало да присъжда в полза на приходната администрация разноски по адм. дело № 7939/2024 г. по описа на ВАС, тъй като касационната инстанция е намерила жалбата на дружеството за основателна. Според частния жалбоподател спорът не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което моли за отмяна на атакуваното определение и редуциране на присъденото юрисконсултско възнаграждение до размер от 5 604,00 лв. В допълнително писмено становище възразява срещу претенцията на ответника за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство. Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Мехмед, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С Определение № 5736/09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 276/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, чиято отмяна се иска, съдът е оставил без уважение искането на „Глобалпак БГ“ ООД за изменение на Решение № 4436/30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 276/2025 г. по описа на съда, в частта му за разноските, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16002623005046-091-001/11.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №106/15.03.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП. Производството пред административния съд се явява повторно, след като с Решение № 882/05.02.2025 г., постановено по адм. дело 7939/2024 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 2627/26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 312/2024г. по описа на Aдминистративен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против посочения РА, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. За да отхвърли искането на „Глобалпак БГ“ ООД за изменение на Решение № 4436/30.04.2025 г., постановено по адм. дело № 276/2025 г. по описа Административен съд – Хасково, в частта му за разноските, съдът е посочил, че същите са присъдени след съобразяване на вече въведено възражение за прекомерност, както и в съответствие с правния резултат по спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 81 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд същият се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. На основание чл. 143 АПК отговорността за разноските е обвързана с правния резултат по спора. Правилно административният съд в случая е присъдил в полза на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 8 410,00 лв., представляващо разноските на страната за всяко от съдебните производства – по адм. дело № 312/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, по адм. дело № 7939/2024 г. по описа на ВАС и по адм. дело № 276/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Противно на доводите на частния жалбоподател, административният съд е съобразил материалния интерес по спора в размер на 26 899,87 лв. и предвидения в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. вр. чл. 161, ал. 1 ДОПК размер на юрисконсултското възнаграждение, като са изложени съображения относно правната и фактическа сложност на делото. С оглед изложеното оспореното определение на административния съд следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество, поради което не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ (т.напр. Определение № 6668/31.05.2024 г., постановено по адм. дело № 5222/2024 г. на ВАС). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,