Определение № 272 от 30.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5917/2015 г.

Постъпила е молба от Л. К. Ч., [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д. Д. и от адвокат Д. Д. в лично качество, с искане да бъде допълнено определение №187 от 18.06.2018 г. по гр.д. №5917/2015 г., на ВКС, ІII г.о. в частта за разноските. Изложени са твърдения, че са направени деловодни разноски, които не са им присъдени. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Посоченото по-горе определение е постановено в производство по издаване на обратен изпълнителен лист. Подаването на молба за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК и евентуалното оспорване на същата не представляват самостоятелно производство по съществото на спора, а последица от изхода на делото с влязлото в сила решение. С разпореждането по чл. 245, ал. 3 ГПК съдът дава разрешение на въпросите налице ли са подлежащи на връщане суми и от кой момент върху тях се дължи законна лихва, т.е. на въпросите, предмет на иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на дадено без основание, който иск е заменен от възможността за получаване на обратен изпълнителен лист. Поради това, не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК, съгласно който, съдът е длъжен да се произнесе по разноските с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. В случая, с решението по чл. 290 ГПК, с което е приключило делото в касационната инстанция, разноските са присъдени.В този смисъл е определение №216 от 25.09.2017 г. по т.д. №3531/2014 г., на ВКС, II т.о. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.