Решение № 3572 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2017 г.

Решение № 3572 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП, срещу решение № 4350/28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 12252/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22220415008193-091-001/5.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1877/24.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С., с който допълнително са определени задължения за корпоративен данък за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2014 г. общо в размер на 25 718,34 лв. и съответните лихви за забава в размер на 5 464,49 лв., както и допълнително начислен данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 1.03.2012 г. до 30.06.2015 г. общо в размер на 75 187,21 лв., ведно със съответните лихви в размер на 20 550,16 лв., както и РА № П-22220416190351-003-01/21.10.2016 г. за поправка на горепосочения РА, потвърден с Решение 39/11.01.2017 г., с който определените задължения за корпоративен данък за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2014 г. общо в размер на 25 718,34 лв. са променени на 26 963,87 лв. - корпоративен данък и съответните лихви за забава в размер на 7 010,31 лв. вместо 5 464,49 лв. /първоначално определени/, както и допълнително начислен данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 1.03.2012 г. до 30.06.2015 г. общо в размер на 75 187,21 лв. са определени на 78 851,87 лв, ведно със съответните лихви в размер на 25 289,86 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу на РА и РА за поправка. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Сексуел" ЕООД, чрез процесуалния си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъдят разноски в размер на 4 693,38 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-22220415008193-091-001/5.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1877/24.10.2016 г. на Д. Д. "ОДОП" С., с който допълнително са определени задължения за корпоративен данък за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2014 г. общо в размер на 25 718,34 лв. и съответните лихви за забава в размер на 5 464,49 лв., както и допълнително начислен данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 1.03.2012 г. до 30.06.2015 г. общо в размер на 75 187,21 лв., ведно със съответните лихви в размер на 20 550,16 лв., както и РА № П-22220416190351-003-01/21.10.2016 г. за поправка на горепосочения РА, потвърден с Решение 39/11.01.2017 г., с който са определените задължения за корпоративен данък за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2014 г. общо в размер на 25 718,34 лв. са променени на 26 963,87 лв - корпоративен данък и съответните лихви за забава в размер на 7 010,31 лв. вместо 5 464,49 лв. /първоначално определени/, както и допълнително начислен данък върху добавената стойност за данъчните периоди от 1.03.2012 г. до 30.06.2015 г. общо в размер на 75 187,21 лв. са определени на 78 851,87 лв, ведно със съответните лихви в размер на 25 289,86 лв. През ревизирания период "Сексуел" ЕООД е осъществявало дейност, свързана с търговия със секс-артикули и аксесоари, услуги, свързани с франчайзинг и извършване на реклама чрез интернет сайтове, както и продажби по интернет, чрез 21 сайта. Ревизиращите органи, при осъществени насрещни проверки на "Р. Е. Е. Лоджистикс" АД и "Спиди" АД, са констатирали, че "Сексуел" ЕООД не е посочвало точната стойност на товарителниците, с които е изпращало на клиентите си стоки, както и че по-голяма част от фискалните касови бележки са издадени от различно фискално устройство, което не е позиционирано на адреса на вземане на пратката. Горното е довело органите по приходите до извод, че ревизираното лице не е "... представило вярно и честно своите приходи..." и не е декларирало всички извършени продажби. В резултат на което като са намерили, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК органите по приходите са преминали към ревизия по особения ред. За да отмени РА съдът е приел, че приходните органи не са доказали наличието на реализирани и укрити приходи от "Сексуел" ЕООД, поради което липсва и основание за определяне на данъчната основа по специалния ред на чл. 122 ДОПК. Съдът е посочил, че такова основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, като "... не е представило вярно и честно своите приходи...", не е разписано в ДОПК. Съдът е счел, че така използвания подход, чрез съпоставяне на стойности, дати и № на товарителници и фискални касови бонове (ФКБ) не е обективен и не води до категоричния извод за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Според решаващия състав товарителницата е документ за превоз на стоки, поради което стойността посочена в нея не може да служи за определяне на данъчната основа при облагане с косвен /ДДС/ или пряк данък /в случая ЗКПО/. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че не са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Доводите в касационната жалба за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което се явяват неоснователни. За да се обоснове прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, е следвало да бъде установено по категоричен начин наличието на извършени от РЛ доставки на стоки чрез куриерски фирми "Р. Е. Е. Лоджистикс" АД и "Спиди" АД към различни получатели, поръчани "онлайн" и заплащани от клиентите с наложен платеж, съответно да се установи по категоричен начин налице ли са укрити приходи от продажби на стоките, които да бъдат обложени с данък по ЗДДС и ЗКПО. За да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период, по отношение на РЛ е констатирано, несъответствие между товарителници и фискални касови бонове, за които се твърди че ги придружават. Същевременно за продажбите извършени от "Сексуел" ЕООД за периода, за който се извършва ревизията са издавани ФКБ, като няма данни по делото, същите да не са включени в дневника за продажби и върху тях да не е начислен ДДС. В процесния случай, не са представени товарителниците и част от РКО за ревизираните периоди, през които се твърди, че "Сексуел" ЕООД е получавало суми за извършени от дружеството продажби на различни видове артикули. В табличен вид към РД, неразделна част от РА са посочени номера, дати, суми изплатени с наложен платеж и куриерска фирма. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета и кредитирана като неоспорена по делото. Същата е съпоставила всички издадени ФКБ и товарителници по стойности и дати. Видно от таблица Приложение 1 към ССЕ всички фискални бонове, сумирани по стойности и отнесени към съответната дата, формират сумата посочена по товарителница, издадена в същия ден. Намерени са бегли несъответствия, които са обяснени с формирането на цена на дадения артикул, прилагайки метода на "психологическото ценообразуване". В товарителниците е записвана, именно тази цена, обявена с интернет платформата на РЛ, а фискалният бон е издаван със закръгляне (пример за такива несъответствия са 28,95 лв. обявена в сайта цена, към фискален бон на стойност 30,00 лв.). По делото са изслушани и свидетелски показния, които обясняват механизма на осъществяваните доставки. Същите не противоречат нито на обясненията дадени от управителя на РЛ, нито на заключението на вещото лице. Свидетелката е дала отговори на неоснователните предположения на данъчната администрация. Органите по приходите са мотивирали акта си с констатирани несъответствия в стойността на товарителницата и фискалните бонове; несъответствие в адреса на който се намира фискалното устройство и адреса от който е получена пратката и несъответствие в датата на предаване на пратката и тази на издаване на касовия бон. Съдът правилно е приел, че горните не могат да обосноват укриване на приходи от продажби. Организацията на работа на дружеството е установена, като е посочено, че чрез заявка за продажба направена по електронен път, стоката се изпраща чрез куриер на адреса посочен от съответния клиент, като стоката се изпраща от магазин на РЛ, в който същата е налична. Именно, чрез така установения механизъм се оборват констатираните от ревизиращите органи разминавания. РЛ е водило редовно счетоводство, при спазване на националните счетоводни стандарти и сумите по представените касови бонове са осчетоводени. Приложената таблица с "несъвпадащи" товарителници с издадените касови бонове е формална и некоректна. Органите по приходите не са изследвали в частност всяка една от товарителниците, че съответства на няколко ФКБ по стойност и дата. Горното е довело до неправилния и необоснован извод за наличие на укрити приходи. Предвид липсата на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити за приходи от продажби, така определената данъчна основа и начисленият данък са в нарушение на материалния закон, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон - ЗДДС и ЗКПО и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на постановения съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно такива в размер на 4 693,38 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,