Определение № 9468 от 15.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7763/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, във връзка с чл. 60, ал. 6 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса – гр. Пловдив (РЗОК – гр. Пловдив) срещу Определение № 538 / 16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 108 / 2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по искане на А. А. А. е отменено разпореждане за предварително изпълнение на Решение № РД-21-6/03.01.2024 г., издадено от директора на РЗОК – гр. Пловдив. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са съображения относно наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, обуславящи включване на разпореждане за предварителното изпълнение на административния акт. Иска се отмяна на първоинстанционното определение. Ответникът - А. А. А. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждането на разноски по делото. Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С административния акт е отказано утвърждаване на протокол за предписване на лекарствен продукт от група 1В/1С 237060000900, с който се назначава терапия съгласно чл. 56 и чл.58, ал.1, т. 2 и т. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., предписан по „Протокол за предписване на лекарствени продукти, заплащани от НЗОК/РЗОК“. Административен съд – Пловдив приема за основателно оплакването на А. А. А., че отказът от името на държавата за заплащане на скъпоструващо и животоспасяващо лекарство води до поставяне в риск на живота и здравето на жалбоподателя. Първоинстанционният съд намира за основателно твърдението на оспорващия, че в случая не се доказва наличие на предпоставките, визирани в чл. 60, ал.1 АПК, поради което обжалваното определение се явяване немотивирано и незаконосъобразно. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Правомощието на административния орган за допускане предварителното изпълнение на издаваните от него актове е уредено с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. Последната предвижда възможността за включване в административния акт на разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Общият критерий по чл. 60, ал. 1 от АПК за допустимостта на предварителното изпълнение е защитата на визираните ценности и интереси да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Материалните предпоставки за включване на разпореждане за предварително изпълнение са основания за издаването му, за наличието на които, органът е длъжен да изложи мотиви и да посочи и доказателствата, на които основава изводите си от фактическа и правна страна. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно приема, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 60, ал. 1 АПК за включване на разпореждане за предварително изпълнение на Решение № РД - 21-6 от 03.01.2024 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Пловдив. Изложените в мотивите фактически основания за допускане на предварителното изпълнение са необосновани и не сочат какви конкретни, особено важни държавни и обществени интереси, се защитават с процесното разпореждане. Липсата на мотиви към разпореждането е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание за отмяна. В производството по чл. 60, ал. 5 АПК първоинстанционният съд вярно е изяснил и ценил предпоставките, касаещи допуснатото предварително изпълнение. Административен съд - Пловдив, обосновано и правилно е приложил разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 1000 (хиляда) лева, доколкото адв. К. Гьошев е осъществил процесуално представителство за страната – А. А. на основание чл.38 ал.1, т.3, пр. второ от ЗАдв., т.е. в хипотезата на „близък“, за което е представен договор и списък на разноските на лист 13 гръб и сл. Размерът на претендираните разноски е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във връзка с горното, на основание чл.9, ал.1, във вр. с §1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, РЗОК – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на адв. К. Д. Г. сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща определено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, изр. 1 - во, пр.1 - во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,