Определение № 121 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 306, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Блу пойнт” ЕАД, ЕИК 113573168 против определение от 11.09.2019 г. по гр.д.№ 2381/2008 г. на Софийски РС, с което е върната подадената от него молба за отмяна вх.№ 5150059 от 26.09.2018 г. С върната молба е поискана отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на решение № 57/27.06.2018 г. по гр.д.№ 591/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на определението, тъй като адвокат, който не е бил упълномощен е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията - представяне на писмени доказателства, посочени в молбата за отмяна, а съдът не е оставил тази молба без движение с указания за представяне на доказателства за представителна власт. Счита, че неправилно съдът е приел, че ползването на летните отпуски в дружеството-молител не представлява уважителна причина по смисъла на чл. 63 ГПК, което е попречило за изпълнение на указанията в срок и е оставил без уважение молбата за продължаване на срока, Следвало да се съобрази и, че указанията са изпълнени преди постановяване на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ /БАН/, гр. София ул.”.... я оспорва с доводи, че ползването на отпуск през лятото не е особено непредвидено обстоятелство, а за доказателствата, молителят е знаел още при изготвяне на молбата и е могъл да ги представи заедно с нея или в по-ранен етап преди ползване на отпуската, като не е необходимо присъствието на управителя на дружеството за това след като то има процесуален представител. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване пред ВКС е, съгласно т.12 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС поради което съдът я преценява като допустима. От данните по делото се установява следното: С решение № 57/27.06.2018 г. по гр.д.№ 591/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о. е отменено решение № 6609 от 09.08.2016г. по гр.д. № 1478/2014г. на СГС и вместо това е уважен предявеният от Българска академия на науките, отрицателен установителен иск, като е признато за установено, че „Блу пойнт” ЕАД не е собственик на Поземлен имот № .... с площ 6 025 кв.м., включващ имоти със стари планоснимачни номера ...., ...., .... и ...., нанесен в кад. лист № .... и .... по плана на София, местн. „Ю.-2 част”, при описани съседи, който имот по одобрената кадастрална карта е с идентификатор № .... Ответникът „Блу пойнт” ЕАД е подал молба за отмяна вх.№ 5150059 от 26.09.2018 г., в която е твърдял основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК и макар да не е приложил към нея нови писмени доказателства, в съдържанието й е посочил като такива: разделителен протокол по ч. гр.д.№ 375/1922г. на Софийски ОС, скица, приложена към решение от 07.10.2002 г. по а.х.д.№ 1760/2000 г. на СГС, адм. колегия. Тези доказателства не са посочени като приложения към молбата и не са подадени заедно с нея. С разпореждане № 4700515/05.10.2018 г., съобщено на 29.10.2018 г. молбата за отмяна е оставена без движение за внасяне на държавна такса в размер на 951,20 лв. и за представяне доказателства за представителната власт на подписалият я адвокат Г.. Тези указания са изпълнени на 05.11.2018 г. и на 19.11.2018 г. след продължаване на срока по искане на молителя. С разпореждане № 550093/30.11.2018 г., съобщено на молителя на 17.12.2018 г., молбата за отмяна е оставена отново без движение за вписването й. Следват молби за продължаване на определеният от съда срок на основание чл. 63 ГПК, които са уважавани и срокът е бил продължаван до 15.01.2018 г., до 20.03.2019 г., до 05.04.2019 г. и до 30.04.2019 г. На 05.04.2019 г. молбата за отмяна е вписана и е връчен препис от нея на ответника. В подаденият от него отговор на 19.06.2019 г. е заявено възражение, че към молбата не са приложени нови писмени доказателства. С разпореждане № 188344/09.08.2019 г., съобщено на молителя на 23.08.2019 г., молбата е оставена без движение за трети път, като са му дадени указания да представи писмените доказателства, посочени в молбата. С молба от 02.09.2019 г., подадена от „Блу пойнт” ЕАД е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията с две седмици, тъй като целия служителки състав и ръководството не са на разположение и не може да бъде осъществен контакт с доверителя. Молбата е подадена от адвокат Б. К.. С обжалваното определение № 214491 от 11.09.2019 г. по гр.д.№ 2381/2008 г. на Софийски РС е оставена без уважение молбата за продължаване на срока и е върната подадената от „Блу пойнт” ЕАД молба за отмяна вх.№ 5150059 от 26.09.2018 г. Съдът се е мотивирал с това, че обстоятелствата, посочени в молбата по чл. 63 ГПК не са обективни, непредвидими и непреодолими, поради което не налагат продължаване на срока. Молбата за отмяна е върната, защото не са представени посочените в нея доказателства в определения от съда срок. С молба от следващият ден – 12.09.2019 г. са представени доказателствата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 306, ал.3 ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение се подава чрез първоинстанционния съд. Съгласно ал.1 от същия текст, тя следва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Нормата на чл. 261, т.3, във вр. с чл. 306, ал.1 ГПК изисква към молбата да бъдат приложени новите писмени доказателства. При неизпълнение на това изискване, първостепенния съд, който администрира молбата, следва да даде указания за изправяне на тази нередовност. При неизпълнение на указанията в определения от съда срок, съгласно чл. 286, ал.1 т.2 ГПК, към който препраща чл. 306, ал.2 ГПК, молбата се връща от администриращият съд. Определението, с което се връща молбата подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно разясненията, дадени в т.12 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая първостепенният съд, макар и с третото по ред определение за оставяне на молбата без движение, е указал на молителя да представи новите доказателства, на които се позовава. Молбата за продължаване на срока е подадена след изтичането му – на 02.09.2019 г., а срокът е изтекъл на 30.08.2019 г. /петък/, тъй като съобщението е получено на 23.08.3019 г. /петък/. Съгласно чл. 60, ал.4 ГПК, срокът, който се брои на седмици изтича на съответният ден от седмицата. Молбата за продължаване на срока следва да се подаде преди изтичането му. / чл. 63, ал.1 ГПК/. Дори да се приеме, че молбата е подадена преди изтичане на срока /ако е подадена по пощата, за което няма данни по делото/, изводът на РС, че искането за продължаване на срока по чл. 63 ГПК е неоснователно, защото не е основано на обективни, непредвидими и непреодолими обстоятелства, каквато е лятната отпуска е обоснован и правилен. В приложената към частната жалба служебна бележка, издадена от дружеството-молител „Блу пойнт” ЕАД е посочено, че целия персонал бил в годишен отпуск от 12.08.2019 г. до 09.09.2019 г. ”както се случва ежегодно”. Ползването на годишният отпуск едновременно от целия персонал не е внезапно и непредвидимо обстоятелство. Текстът на чл. 63 ГПК изисква наличие на уважителни причини, за да бъде продължен срока. Ползването на платен годишен отпуск от колектива на цялото дружество не е такава причина за непредставянето в срок на новите доказателства, на които е основана молбата за отмяна. Неоснователно е оплакването, че съдът не оставил молбата по чл. 63 ГПК без движение за доказване на представителна власт за адвокат К., която е подала тази молба. За съдът не съществува задължение за оставя без движение нередовна молба по движението на делото. Такова задължение е уредено само за исковата молба. Да се приеме противното означава на практика да се продължава срока без съдът да се е произнесъл положително по молбата, каквото би противоречало на изискването за процесуална дисциплина. Отделно от това, молбата по чл. 63 ГПК е подадена след изтичане на срока, чието продължаване се иска, поради което също администриращият съд не е бил длъжен да изследва дали молбата е подадена от упълномощен процесуален представител. Не съответства на данните по делото оплакването в частната жалба, че указанията бели изпълнени макар и след изтичане на срока, но преди постановяване на обжалваното определение. Представянето на доказателствата, на които е основана молбата за отмяна, е станало след постановяване на определението за връщане на молбата за отмяна – на 12.09.2020 г. Съгласно чл. 64, ал.1 ГПК, процесуалните действия, извършени след изтичане на установените срокове не се вземат предвид от съда. Тъй като администриращият съд е действал в съответствие с чл. 306, ал.2 ГПК, предвид неизпълнение на дадените указания за изправяне нередовностите на молбата за отмяна в определения срок, частната жалба е неоснователна, а постановеното определение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение