Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г.

Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1327 от 22.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1221 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 32/2013 г. на Благоевградски окръжен съд в частта му, с която предявеният от П. А. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата между 12500 лева и 25000 лева. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 201, ал. 2 КТ относно доказателствената тежест за установяване на съпричиняване на трудова злополука от страна на работника поради груба небрежност и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа. По въпроса по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 201, ал. 2 КТ: В обжалваното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд е прието, че е налице основание по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение при доказателства за настъпване на трудовата злополука при допуснато от работника нарушение на правилата на безопасност на труда. В решение № 207 от 28.02.2006 г. на III г. о. ВКС и решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. I г. о. ВКС е прието, че за да бъде намалено обезщетението при условията на чл. 201, ал. 2 КТ, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, върху които е основал възражението си за съпричиняване на работника поради груба небрежност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в решение № 207 от 28.02.2006 г. на III г. о. ВКС и решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. I г. о. ВКС. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. По въпроса налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работодателят не е провел инструктаж за безопасна работа: Съгласно решение № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. на IV г. о. ВКС, когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд не може да се приеме наличие на груба небрежност от страна на работника. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В обжалваното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е работел по трудов договор в ответното дружество като "огняр на парен котел". На 10.08.2010 г., по нареждане на работодателя, ищецът е работил на дърводелска машина, при което претърпял увреждане - дясната му ръка е попаднала в работната зона на машината, вследствие на което са били откъснати втори, трети и четвърти пръст; настъпила е травматична ампутация на медиална и дистална фаланга на втори пръст на дясна ръка и на дистална фаланга на трети и четвърти пръст. В резултат на злополуката, ищецът е претърпял интензивни болки и страдания; работоспособността му е била трайно намалена, а увреждането на дясната му ръка е с необратим характер, причиняващо постоянни неудобства и дискомфорт в бита. Прието е, че пострадалият работник е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, проявявайки груба небрежност, изразяваща се в работа на машината в нарушение на правилата за безопасен труд, поради което и на основание чл. 201, ал. 2 КТ определеното обезщетение от 25000 лева е намалено с 50 % - на основание чл. 200, ал. 1 КТ е присъдена сумата 12500 лева, като за разликата до размер на 25000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от П. А. Н. се поддържа, че изводът на съда за проявена от страна на работника груба небрежност е неправилен. Изложени са оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал необосновани изводи, че на работника е проведен инструктаж за работа с дърводелската машина, както и че машината е била обезопасена. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и материалния закон. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания за неправилност на въззивното решение са основателни. Основателно е оплакването за необоснованост на изводите, че на ищеца е бил проведен инструктаж за безопасна работа с дърводелската машина - инструктаж, че работата на дърводелската машина се извършва при спуснат предпазен екран, както и че в момента на трудовата злополука машината е била с монтиран предпазен екран, който не е бил спуснат поради небрежност на работника. Изводът, че на ищеца е бил проведен инструктаж е формиран въз основа на показанията на свидетеля А. П., съгласно които свидетеля лично е провел инструктаж за безопасна работа съобразно инструкцията, залепена на самата машина; предупредил е работника, че ръцете му следва да са далече от режещия инструмент и лично му е показал всичко, свързано с безопасността. От показанията на свидетеля А. П. обаче не следва извод, че е показал на ищеца предпазния екран на машината (при спускане на който, съгласно приетата техническа експертиза злополуката не би настъпила), нито, че при инструктажа на машината е бил монтиран предпазен екран. Съгласно показанията на свидетеля, машината е била 100 % обезопасена, когато при работа пред прозореца с режещия елемент се поставя дървена дъска (каквато, съгласно техническата експертиза не може да се постави при спуснат предпазен екран - обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 5.04.2012 г.). Установява се, че свидетелят е инструктирал ищеца да държи ръцете си далеч от режещия инструмент, както и да подава детайла на режещия инструмент, след като е поставил дървеното приспособление, представляващо перде от две дъски, с което машината е напълно обезопасена. Така проведеният инструктаж обаче не е отговарял на нуждите за безопасна работа на машината. Съгласно техническата експертиза, работата с дърводелската машина е следвало да бъде извършвана само при спуснат предпазен екран, което изключва напълно възможността за злополука, а от показанията на свидетеля се установява, че инструктажа не е включвал указания за спускане на предпазния екран, нито такива указания се съдържат в инструкцията върху самата машина, приложена като доказателство по делото. Изводът за проведен на ищеца инструктаж от свидетеля А. П. е необоснован и с оглед показанията на свидетеля Р. С., работила на същата машина в деня преди злополуката след проведен инструктаж от свидетеля А. П., който не я е предупредил, че следва да извършва операциите при спуснат предпазен екран; че и е дал общи указания за внимание при работата, както и че за предпазния екран е била уведомена от бригадира Д., но не и при провеждане на инструктажа от началника на цеха - свидетеля А. П. Необоснован е и изводът, че в момента на трудовата злополука машината е била с монтиран предпазен екран. Съгласно показанията на свидетеля И. Д., който в момента на настъпване на злополуката е помагал на ищеца при работата му на същата дърводелска машина, на фрезата не е имало монтиран предпазен екран. Показанията му се подкрепят напълно от тези на свидетеля И. С., който по категоричен начин установява, че в деня на злополуката дърводелската фреза е била без монтиран предпазен екран. Извод, че машината е била надлежно обезопасена не може да бъде направен и от показанията на свидетеля М. М., който е имал задължението да поддържа машините в техническа изправност, но не може да установи дали към момента на злополуката въпросната машина е била обезопасена. Формираните от въззивния съд необосновани изводи относно фактите, при които е настъпила трудовата злополука са обусловили неправилен извод за проявена от ищеца груба небрежност. При доказателства, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с технически необезопасена машина и без да е проведен точен инструктаж за правилата за безопасност при работа с машината, настъпването на злополуката не е резултат от проявена от работника груба небрежност, поради което чл. 201, ал. 2 КТ е приложен неправилно. Предвид изложеното, обжалването въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която определеното обезщетение за неимуществени вреди е намалено поради съпричиняване на пострадалия от трудовата злополука. С оглед липсата на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено решение по съществото на гражданскоправния спор. Предвид преживените интензивни болки и страдания, необратимия характер на увреждането и бъдещите неудобства от невъзможността да ползва пълноценно дясната си ръка, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за претърпените вреди общо в размер на 20000 лева или следва да се присъдят още 7500 лева над размера на обезщетението, определен с влязлото в тази му част въззивно решение. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 20000 и 25000 лева въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,