Определение № 5 от 04.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4957/2017 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх.№5047497/29.03.2017 г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.5 ГПК от М. Л. Д., А. Л. Д. и М. Т. Д., всички чрез пълномощник адв.Н. К., срещу решение № ІІ-61-52/20.04.2015 г. по гр.д.№32694/2014 г. на Софийски районен съд, 61 състав,частично потвърдено с решение № 1469/17.02.2016 г. по гр.д.№13637/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-в въззивен състав, с което са уважени предявените от [фирма] срещу Л. С. Д. искове с правно основание чл.410 ГПК и чл.86 ЗЗД. В молбата за отмяна се твърди, че наследодателят на страните Л. С. Д. е починал на 03.04.2015 г., но след смъртта му е проведено открито съдебно заседание пред въззивния съд на 10.12.2015 г. и е постановено въззивното решение. Молителките не са били конституирани като страни по делото и така са били лишени от възможността да участват в процеса. Изтъкват, че са открити нови обстоятелства, като цитират различни съдебни актове, с които според тях е създадена разнопосочна и противоречаща съдебна практика.Намират, че са допуснати процесуални нарушения при издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение,че наследодателят им не е сключил договор за топлоснабдяване,не е извършен реален отчет на действително потребената енергия, не е установена изправността на измервателните уреди, назначените експертизи са дали заключения въз основа на документи, които не са представени като доказателства по делото. В допълнителна молба вх.№47224/25.05.2017 г. заявяват,че са узнали за осъдителното решение на 10.11.2016 г. Ответникът по молбата [фирма] и третото лице –помагач [фирма] не вземат становище. По подадената молба за отмяна и установените обстоятелства ВКС, състав на ІІІ г.о. намира следното: Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове, при изчерпателно изброени хипотези в чл.303 ГПК. Молбата за отмяна следва да бъде подадена в изрично определени срокове, които са преклузивни.Съгласно чл.305 ал.1 т.5 ГПК в случаите по чл.303 ал.1 т.5 ГПК тя трябва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на решението.Молбата за отмяна, предмет на настоящото производство е подадена на 29.03.2017 г., а молителките са заявили,че са узнали за атакуваното решение на 10.11.2016 г. Тримесечният срок за подаването й е изтекъл на 10.02.2017 г., а тя е постъпила извън него. Когато се твърди основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК молителят следва да се позове на такива нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му. Създадената съдебна практика не може да изпълнява доказателствени функции и да представлява ново обстоятелство за конкретен спор. Останалите наведени от молителките доводи се отнасят до правилността на решението извън посочените чл. 3030 ГПК хипотези. Те могат да бъдат предмет на касационно производство,когато са налице и другите предпоставки за селекция на касационна жалба,но не и на производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Поради изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Ето защо ВКС, състав на ІІІ г.о.