Решение № 1684 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1504/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Н. К., Е. К. П., К. Е. А. и Е. П. Т., подадена чрез адвокат Д. Станев против Решение № 23572/14.11.2024 г., постановено по административно дело № 498/2024 г. по описа на Административен съд – София град, в частта с което са отхвърлени жалбите им срещу Решение № 533/12.11.2020 г. на Столичен общински съвет. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи, свързани с формата на оспорения акт и законовите изисквания за отстояние между съществуващото и новопредвидено застрояване. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество чрез отмяна на процесния администратвен акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат Станев, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна Столичен общински съвет се представлява от юрисконсулт В. Кръстева, която лично и посредством писмен отговор оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на съдебното решение. "Софийски имоти" ЕАД, редовно призовано, не се представлява. От дружеството чрез законните му представители е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се моли да бъде оставена без уважение. Ответните страни П. Г. С., Ц. Е. К., Д. Б. М., А. Л. М., С. В. В., Б. Ч. И. и Д. Т. Б., Л. В. Б., С. Г. М., В. В. Б., К. М. А., П. М. Б., Я. И. Л., Н. В. Б., Л. Р. П., М. Н. Г. и Л. Н. Т., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. За К. Р. А. и Д. Г. Н. се явява особен представител адвокат А. Цекова, която поддържа касационната жалба. Ответниците А. И. Б. и М. В. П. се представляват от особен представител – адвокат С. Белмезов, който по съображения изложени писмено моли съдебното решение и решението на Столичен общински съвет да бъдат отменени. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство при повторното разглеждане на спора са изпълнени указанията на Върховния административен съд, съдържащи се в Решение № 243/10.01.2024 г. по административно дело № 10435/2022 г., събрани са относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. На първо място, правилно съдът е очертал предмета на делото съгласно диспозитива на посоченото по-горе решение на Върховния административен съд, а именно осъществяване на контрол за законосъобразност на Решение № 533/12.11.2020 г. на Столичен общински съвет, в частите му по т. 2, т. 3 и т. 4, с които са одобрени: проект за изменение на План за регулация за кв. 219, м. „Западно направление“, УПИ ХІІІ - „за жс и магазини“, за създаване на нов УПИ ХVІ-331 - „за жс, магазини и пг“ за ПИ с [идентификатор] по КККР; проект за изменение на плана за застрояване с предвиждане на ново високотетажно застрояване в нов УПИ ХVІ-331, с допускане на намалено отстояние през дъното на нов УПИ ХVІ-331 към съществуващата сграда в УПИ ХІІІ в частта й 2 мж и проект за Работен устройствен план и специфични правила и нормативи за нов УПИ ХVI -331 - „за жс, магазини и пг“, кв. 219, съгласно приложените проекти. Няма спор, че процесното решение е постановено от компетентен орган, с оглед на неговия предмет и съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 4 и ал. 4 ЗУЗСО /отм./, приложими на основание § 24 от ПЗР ЗУЗСО, според който започнатите до влизането в сила на този закон производства по изработване и одобряване на устройствени планове и техни изменения се довършват по досегашния ред и при спазване на разпоредбите, действали при издаването на разрешение за изработване на проект на подробен устройствен план. Спазени са и административно-производствните правила в процедурата по одобряване на процесното изменение на устройствения план, в която насока съдът е изложил подробни мотиви, които не е нужно да се повтарят. Спорен е въпросът дали административният акт отговоря на изискванията за форма, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК. Неоснователни са възраженията за немотивираност на акта, видно от неговото съдържание и от това на създадените в хода на административното производство документи. Правилно съдът е приел, че е спазена законоустановената форма на акта, тъй като са изложени както правни, така и фактически основания за издаването му. Като правни основания за изменението на устройствения план са посочени разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т.2 и т. 6 ЗУТ, като настоящият съд счита, че от събраните по делото доказателства се установяват хипотезите и на трите основания, което обуславя и съответствието му с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 ЗУТ, устройствения план може да се изменя при настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен предходния план. Мотиви в този смисъл се извличат от съдържанието на оспореното решение и от останалите документи, които са част от преписката. Посочено е, че действащия регулационен план за територията е от 2007 г., а действащите ПЗ и РУП са от 2005 г. За периода от време, последващ одобряването на тези планове до приемането на процесното решение са настъпили съществени промени в устройствените условия, а именно приет е Общ устройствен план на Столична община и нова кадастрална карта от 2016 г., които също изрично са посочени в решението на общинския съвет. Налице е и основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза по делото се установява, че с изменението на регулационния план границите на новия [УПИ] - "за жс и магазини и пг", кв. 219, м. "Западно направление" са отразени в съответствие с имотните граници на поземлен имот с [идентификатор] по КККР. Тъй като административното производство е инициирано от „Софийски имоти“ ЕАД, което е собственик на процесния имот, то приетото устройствено изменение съответства и на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, според което изменение на плана е допустимо при съгласие на собственика на имота, тоест по негова инициатива и според волята му. Правилно съдът е установил, че са спазени строителните правила и норми, приложими при изработването на проектите за изменение на ПЗ и на РУП, в каквато насока е заключението на експерта, което правилно е ценено от съда, като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Спазени са градоустройствените показатели, предвидени с ОУП, както и изискването новопредвидената сграда с преход в етажността с 2, 3, 4, 5-етажни части и една 6-етажна част, да покрива калканната стена на съществуващата в съседния УПИ XV сграда. Установена е хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗУТ, според която при архитектурно-градоустройствено оформяне на кварталите със свързано застрояване, когато височината на сградата трябва да се съобрази с височината на заварените сгради, се допуска въз основа на работен устройствен план разстоянието между съседните сгради откъм дъното на урегулирания поземлен имот, както и разстоянието между линиите на застрояване от двете страни на улицата да се намаляват най-много с една трета. Посредством специалните знания на вещото лице, съдът е изследвал въпросът каква е денивелацията на терена и допустимо ли е намаленото разстояние между съществуващата сграда, находяща се в УПИ XIII спрямо новопроектираната сграда, като е установено, че разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради е 0,66 м., като нивото при новата сграда е по-ниско, а височината на цокъла на съществуващата сграда е 0,80 м. спрямо прилежащия терен. Въз основа на тези данни, вещото лице е изчислило съответните разстояния между сградите, след което е заключило, че с процесния проект са спазени всички законоустановени изисквания за минимално разстояние между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот, разписани в чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. Предвид изложените мотиви, правилен е изводът на съда за съответствие на оспореното решение с относимите материалноправни разпоредби. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Не се установиха и допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Предвид изложеното, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Столичен общински съвет следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,