Определение № 42 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 951/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. И. М. К. е подал молба за отмяна вх. № 17769/16.07.2019 г. /пощ. клеймо от 15.07.2019 г./ на влязлото в сила решение № 929/16.07.2018 г. по гр. д. № 661/2018 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него и от Б. П. К. срещу П. Г. Д. и М. Г. С. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на продадените с н. а. № .../14.12.2017 г. от П. Д. на М. С. 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор .......... по КККР на [населено място], заедно с притежаваната самостоятелно сграда в имота. Молителят твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила постановеното решение не е било съобщено нито на него, нито на процесуалния му представител адв. Г., която след месец юли 2018 г. е напуснала страната и молителят няма връзка с нея. Твърди, че макар да е бил длъжен да изпрати съдебното решение лично на него като ищец, съдът не е извършил това процесуално действие. Така в нарушение на процесуалните правила молителят е бил ощетен и лишен от правото да обжалва решението. В допълнителна молба вх. № 2301/03.10.2019 г. молителят е уточнил, че узнал за решението на 20.05.2019 г., когато платил квитанция за препис и твърди, че няма връзка с упълномощената от него адв. Г., защото тя е в чужбина. Иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответниците П. Г. Д. и М. Г. С. са подали писмени отговори, с които са оспорили молбата за отмяна като недопустима поради просрочие, а по същество - като неоснователна. При произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното: Производството по гр. д. № 661/2018 г. на Пазарджишкия районен съд е образувано по искова молба на молителя и на съпругата му Б. К.. На 01.03.2018 г. адв. Л. Г., легитимирайки се с пълномощно от същата дата за процесуален представител на ищците /л. 22 от делото/, подала молба вх. № 4594 за отстраняване нередовности на исковата молба /л. 20/. От този момент съобщенията и призовките по делото са връчвани на адв. Г. на посочения от нея адрес: [населено място], [улица], офис 3. На същия адрес е изпратено и съобщението за постановеното решение, което е връчено на 23.07.2018 г. на адв. И. С. - колега /л. 66/. С оглед на тези данни следва да се заключи, че съобщението за обжалваното решение е редовно връчено на процесуалния представител на страната адв. Г. - чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК. Същата е била надлежно овластена и няма данни за оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35 ГПК или за отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК. За съда не е съществувало задължение да изпраща съобщение до страната лично - чл. 39, ал. 1, чл. 45, изр. 2 ГПК. Предвид факта, че съобщението е връчено по време на съдебната ваканция и съобразно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК /Нова - ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., отм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г., в сила от 01.09.2018 г./ двуседмичният срок за въззивно обжалване на решението е изтекъл на 17.09.2010 г. /последният ден от срока 15.09.2018 г., както и следващият ден 16.09.2018 г., са неприсъствени/. Въззивна жалба не е подадена и решението е влязло в сила на 18.09.2018 г., от когато е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаване на молбата за отмяна. Молбата е подадена на 15.07.2019 г. след изтичането на законоустановения срок, поради което е просрочена и поради това - недопустима. Изводът за просрочие на молбата за отмяна се налага и от данните, изнесени с отговорите на ответниците. С решението, предмет на молбата за отмяна, ищците са осъдени да заплатят на всеки от ответниците по 600 лева, съставляващи сторените от тях разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С отговорите на молбата за отмяна ответниците са представили копие от извлечение от специална сметка по чл. 39 ЗА и чл. 2 ЗННД. Титуляр на сметката е адвокат М. Х. М. с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3. На 05.10.2018 г. в 10:16:36 часа по посочената сметка е извършена транзакция на сумата 1 200 лева от И. М. К. „адв. хонорар по гр. дело 661 на Районен съд Пазарджик”. Видно от приложените на л.л. 43 и 46 пълномощни от 23.04.2018 г. и 30.04.2018 г., адв. М. Х. М. е процесуален представител на ответниците по иска М. Г. С. и П. Г. Д.. С молби вх. № 12466/15.05.2019 г. и вх. № 12877/20.05.2019 г. /л.л. 71 и 69/ молителят е поискал да му бъдат предоставени копия от документи по делото. От отбелязването върху молбата от 20.05.2019 г. е видно, че преписите са получени на 21.05.2019 г. Към молбите е приложен документ от 20.05.2019 г. за превод от И. М. К. на сумата 1.30 лева, съставляваща държавна такса за препис от документи по гр. д. № 661/2018 г. на Районен съд Пазарджик /л. 70/. Именно на тази дата - 20.05.2019 г., молителят твърди, че е узнал за изготвеното по делото решение. Представеното от ответниците писмено доказателство обаче сочи друго, а именно, че молителят е узнал за решението най-късно на 05.10.2018 г. Заплащането от него на дължимите от ищците разноски в общ размер от 1 200 лева дава основание да се приеме, че щом съдържанието на решението в частта относно отговорността за разноските му е било известно към този момент, то той е бил запознат и с решението по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. От този момент /по-късният от двата/ е започнал да тече двуседмичният срок за въззивно обжалване. Срокът е изтекъл на 19.10.2018 г. и тъй като въззивна жалба не е подадена, решението е влязло в сила на 20.10.2018 г. /ако не се приеме, че е влязло в сила на 18.09.2018 г./. Това е и началният момент на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за проверка правилността на влезлия в сила съдебен акт чрез извънредния способ за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 15.07.2019 г. след изтичането на законоустановения срок, поради което е просрочена. В обобщение - поради просрочие молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по молбата следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на по 800 лева съобразно представените договори за правна помощ № 001240/25.10.2019 г. и № 001239/24.10.2019 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.