Определение № 60 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 3461/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н [населено място], срещу Решение № 1590/10.10.2012 г. по в. т. д. № 1508/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 03.02.2012 г. по т. д. № 52/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от НАП срещу [фирма] - в несъстоятелност, [населено място], [община] и М. Г. С. искове по чл. 647, ал. 1, т. 2, т. 3 ТЗ и чл. 537, ал. 2 ГПК. Съдът като констатира, че с определение от 11.06.2013 г. по конституционно дело №12/2013 г., Конституционният съд на Република България е допуснал разглеждането по същество на искането на Търговска колегия на Върховен касационен съд за установяване на противоконституционност на параграф 14, ал. 1, ал. 2 и параграф 15 от ПЗР на ЗИД на ТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013 г./ всички в сила от 04.03.2013 г., счита, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК,тъй като посочените разпоредби се явяват приложими по настоящото дело, поради което производството по него следва да бъде спряно до произнасяне на Конституционния съд. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд