Решение № 1126 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор РЗОК – Бургас, чрез гл. юриск. Сотирова, срещу Решение №3195 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело №2307/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-25-1911/27.11.2024г. на Директор РЗОК – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение срещу оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът – УБМАЛ „Дева Мария“ЕООД, чрез адв. Кокаларова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да уважи жалбата на болничното заведение срещу издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че констатираните три нарушения или не са били безспорно доказани, или неправилно е бил приложен материалния закон. Настоящият касационен състав намира тези изводи за законосъобразни. Не е спорно, че между УБМАЛ „Дева Мария“ЕООД и НЗОК е бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури №020903/ 24.10.2023г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение №17 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2023-2025 г. Със Заповед № РД-25-1474/12.09.2024 г. на Директор на РЗОК – Бургас, на основание чл.20 ал.1,т.2 и чл.72, ал. 2, ал.6 и ал.8 от ЗЗО, глави 20 и 21 от приложимия НРД за МД е наредено извършването на тематична проверка на УМБАЛ „Дева Мария“ЕООД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен и Протокол №1335 от 07.10.2024г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, установили общо три случая на извършени нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била издадена и оспорената тук Заповед за налагане на санкции. С касационната жалба защитата на болничното заведение излага доводи, че първостепенният съд е извел погрешни изводи, резултат на неправилно прилагане на закона. По направените с жалбата конкретни оплаквания. По пункт 2.4 от цитирания протокол е приета за неправомерно изискана и получена сумата от 50 лева за извънредно повикване на специалист, като е посочено на първо място, че не е съобразен чл.379 ал.1 от действащия НРД за МД. В крайна сметка на изпълнителя е наложена санкция за нарушение на чл.55 ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, тъй като изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично това е посочено. В тази връзка следва да се посочи, че от приложената болнична медицинска документация по ИЗ №13742 и ИЗ № 13853 за ЗОЛ Ш.(в оспорената заповед, протокол и доклад погрешно посочен като „Ш.“), се установява, че пациентът е бил последователно хоспитализиран в отделението по „Медицинска онкология“ по КП №241.3(за времето 28 – 30 август 2024г.) и в клиниката по „Урология“, по КП №152(за времето 30 август – 07 септември 2024г.). В издадената от болничното заведение епикриза от дата 30.08.2024г. е вписан извършен консултативен преглед с „уролог“ на дата 29 август 2024г. в 9,49 ч.(д-р В.), но заедно с това в предоперативната епикриза от дата 03.09.2024г. са вписани консултации с кардиолог и анестезиолог. В самата епикриза от клиниката по „Урология“ от дата 7 септември е посочено, че на 30 август в 16,29 ч. е бил извършен консултативен преглед с кардиолог(д-р Р.). В тази връзка обосновано първостепенният съд е заключил, че в заповедта за налагане на санкции от една страна липсва фактическата обстановка, която да сочи, за кой конкретно извършен консултативен преглед се приема, че е поискана и платена сума от Ш., респ. при коя от двете му последователни хоспитализации в лечебното заведение. От друга страна, безспорно е установено, че плащане е извършено по отношение на друг правен субект – отделно юридическо лице(МЦ „Дева Мария“ЕООД), като в тази връзка, издателят на акта е следвало да установи, че плащането е станало по причина(изискване) от ответника по касация, на когото очевидно не е било платено за осъществената консултация със специалист. При това положение остава недоказано, че болничното лечебно заведение е изискало и получило такова заплащане от Ш. или близките му, респ. че тази проведена консултация(която и да е тя от изброените по-горе) е била включена в цената на съответната клинична пътека, респ. не е подлежала на заплащане. В правните изводи на санкциониращия орган е посочено, че в декурзусите (като не е специфицирано за декурзусите по коя ИЗ се вменява) липсвало отразяване на извършения консултативен преглед, но всъщност такова отделно нарушение не е вменено на лечебното заведение. Или по това нарушение правилно административният съдия е достигнал до извод за неговата недоказаност, респ. е отменил акта в тази му част. По отношение пункт 2.5 от цитирания протокол е приета за неправомерно изискана и получена сумата от 110 лева, за определяне на кръвна група и сумата от 230 лева за допълнителни разходи по доставка на биологичен продукт, но и тук в санкционния акт не е отбелязано дори за лечението по коя клинична пътека това плащане е направено и дали именно това лечебно заведение е изискало тези конкретни плащания от Ш., след като видно от приложената обща фактура от дата 09.09.2024г. не то е получило същите. По отношение пункт 2.6 от цитирания протокол е вменено нарушение по чл.324 т.2 и т.5 от приложимия НРД, свързано с липсата на отразяване в представената медицинска документация – ИЗ на информация относно наличните рани по крайниците от продължителното залежаване на пациента, за които са били проведени ежедневни мероприятия за профилактика и овладяване. В тази връзка точни са изводите на първоинстанционния съд, че липса нарушение на чл.324 т.2 от НРД за МД 2023-2025г., тъй като това не касае самата хоспитализация на пациента, която се документира в ИЗ (съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2) и в част II на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), а що се отнася до нормата на чл.324,т. 5 от същия рамков договор, то там задължително се отразяват резултатите от извършените изследвания и процедури, използваните лекарствени продукти, проведените консултации и други обстоятелства, които се вписват съгласно изискванията на министъра на здравеопазването и утвърдените в лечебното заведение правила. Освен, че в санкционния акт не е посочено за коя история на заболяването става въпрос(или и за двете, в който случай е следвало да се наложат отделни наказания за всяко нарушение), то обосновани и в съответствие с позитивно-правната уредба са изводите на административния съдия, че посочените като нарушени норми не изискват вписване в историята на заболяването на всички дейности, извършени в хода на проведеното лечение, а само на необходимите медико-диагностични изследвания, медицински процедури, прегледи и консултации, удостоверяващи самата хоспитализация или са медицински дейности и здравни грижи по КП, включващи: необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес; визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва "статус идем"); необходимите за дейността лекарствени продукти; основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества; медицински изделия), респ. услуги, включващи професионални здравни грижи съгласно Наредба № 1 от 08.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно; минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. Това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените в нея отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на УБМАЛ „Дева Мария“ЕООД, която страна претендира такива, но по делото липсват доказателства за понасянето им, което обосновава и извода за оставяне без уважение на това искане. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение