Решение № 6069 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2012 г.

Решение № 6069 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1847/26.07.2012 г. по адм. д. № 2028/2011 г. на Пловдивския административен съд, с която е отменен РА № 261005484/21.03.2011 г. и РА за поправка № Р-1110413/07.04.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, с които са определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 1 152,49 лв. с лихви, за 2006 г. - данък 684,40 лв. с лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 2569 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Иван Стоилов, действащ като ЕТ "Тончев и синове - Иван Тончев" по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 261005484/21.03.2011 г., поправен с РА за поправка № Р-1110413/07.04.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, с които са определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 1 152,49 лв. с лихви, за 2006 г. - данък 684,40 лв. с лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 2569 лв. с лихви. Ревизията е протекла по чл. 122 ДОПК. След анализ на приходите и разходите на ревизираното лице органите по приходите са приели, че е налице превишение на разходите над приходите за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., провели са ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, и са определи облагаемата основа за всяка от ревизираните години по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите, след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Ревизираното лице е работило като професионален футболист през 2001 г. - 2003 г. в Италия, като от тази си дейност е получило през 2003 г. от "Вис Пезаро" 8655,70 лв., по трудов договор е получил 12 875,93 лв., а по договор с "Калчо Падова" е получил 67 781,24 лв. по заключението на вещото лице, възприето от съда като обосновано и добросъвестно. Вещото лице е дало заключение, че след анализ на парични поток за 2003 г. за семейството има превишение на приходи над разходи с 59 041,81 лв., от които е взел 1/2 в размер 29 520,91 лв. като начално салдо за първата ревизирана година - 2004 г. Съдът обосновано е приел, че приходите през 2003 г. са изцяло от трудово и договорно възнаграждение на ревизираното лице, поради което цялата сума от 59 041,81 лв. представлява начално салдо за 2004 г. Изводът е съобразен с чл. 19 СК (отм.), по който трудовото възнаграждение не е включено в семейната имуществена общност. Доводът на касатора, че не е доказано получаване на сумите от Италия е неоснователен. Документите за плащане на заплатите от Италия са приложени по време на ревизията с писмо от 11.11.2010 г. и неправилно не са взети предвид от ревизиращия екип. Неправилно в РД при определяне на паричния поток не е взето като начално салдо наличните влогове на ревизираното лице и съпругата му, който пропуск е отстранен от съда с приетата счетоводна експертиза. При направения от вещото лице анализ на приходите и разходите на семейството за ревизираните години при начално салдо към 1.01.2004 г. от 29 520,91 лв. са получени резултати като за всяка от годините 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. ревизираното лице има доходи превишаващи разходите. Предвид заключението на вещото лице съдът обосновано е приел, че не са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК и неправилно е определена данъчна основа за облагане за ревизираните години по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на определените в РА данъчни задължения на ревизираното лице по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,