Определение № 3919 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2026 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 4342 от 04.03.2026 год. /изпратена по пощата на 27.02.2026 год./ на С. Е. К., чрез адв. Е. В. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 446 от 30.01.2026 год., постановено по гр. дело № 347/2025 год. по описа на ВКС, ІІ г. о., ГК, с което е върната подадената от С. Е. К. частна жалба с вх. № 22171, подадена по пощата на 25.11.2025 год., срещу постановеното по посоченото дело определение № 4630 от 16.10.2025 год. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Поддържа се, че неправилно предходният състав на ВКС бил приел, че не са изпълнени дадените указания за заплащане на дължимата в размер на 15 лв. и представяне на доказателство за това. Дължимата държавна такса била заплатена в срок, видно от представеното платежно нареждане с референтен номер на банка ДСК АД, като плащането било извършено по сметка на ВКС на 29.12.2025 год., в 8.27 ч. Платежното нареждане било изпратено в съда с нарочна молба посредством „Български пощи АД“ с препоръчано писмо с баркод за проследяване на пратката № от 30.12.2025 год., като същото било получено от ВКС на 05.01.2026 год. Следователно дадените от съда указания били изпълнени в срок, доколкото съобщението за указанията, дадени с разпореждането от 02.12.2025 год. /с което е оставена без движение подадената частна жалба срещу определение № 4630 от 16.10.2025 год./, било получено на 29.12.2025 год. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК установявала правилото, че срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. При спор относно датата на подаване на пратката следвало да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, а така също пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябвало да се разглеждат в тяхна вреда. Представянето на касов бон за пощенска услуга, а именно изпращане на писмо до ВКС, приемането на пощенската пратка в хипотезата на допълнителната услуга "препоръка" по смисъла на параграф 1, т, 10 ДР към ЗПУ, платежно нареждане за заплащане на дължимата държавна такса на 29.12.2025 год. установявали по недвусмислен начин, че дадените от съда указания били изпълнени в срок. Ответникът по частната жалба Държавата, представлявана от министъра на финансите, не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК определение на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по гр. дело № 347/2025 год. по описа на ВКС, ІІ г. о., ГК, е било образувано по касационна жалба на С. Е. К. срещу решение № 223 от 01.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 304/2024 год. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което, след отмяна на решение № 196 от 10.06.2024 год., постановено по гр. дело № 805/2023 год. По описа на Районен съд – Смолян, са уважени предявените от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу С. Е. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от извършен деликт – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2, изр. 1 и 2, т. 5, изр. 1 и 2, т. 6 и 7 вр. с чл. 26 НК, за извършването на което е признат за виновен с присъда № 5 от 07.03.2022 год. по НОХД № 24/2022 год. на Окръжен съд – Смолян, влязла в сила на 23.03.2022 год., в размер на 6 811.35 лв, от които сумата от 3 898.73 лв., представляваща причинена на Държавата вреда, съизмерима с дължимия ДДС от „Надежда-М“ ЕООД за данъчните периоди април 2010 год., юли 2010 год., декември 2010 год., февруари 2012 год., август 2012 год., октомври 2012 год. и сумата от 2 912. 62 лв., представляваща причинена на Държавата вреда, съизмерима с дължим корпоративен данък за 2010 год. и 2011 год. от „Надежда-М“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2023 год. – датата на завеждането на исковата молба, до окончателното плащане, както и за сумата от 8 666.64 лв., представляваща общ размер на мораторната лихва, изчислена от датата на всяко отделно увреждане до 24.08.2023 год. – датата на предявяване на исковата молба. С определение по посоченото дело № 4630 от 16.10.2025 год. касационната жалба на С. Е. К. е била оставена без разглеждане и касаторът е бил осъден да заплати на Държавата, чрез министъра на финансите, сумата от 540 лв. – сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно с препис от същия, са били надлежно връчени на С. Е. К. на 19.11.2025 год., като на 28.11.2025 год. същият е подал частна жалба – изпратена по пощата на 25.11.2025 год. С разпореждане на съдията-докладчик по посоченото дело от 02.12.2025 год. на жалбоподателя било указано е едноседмичен срок от съобщението /чрез адв. В./ да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и като представи копие от вносен документ в канцеларията на съда, като са му били разяснени последиците при неизпълнение. Съобщението за постановения съдебен акт е било надлежно връчено на С. Е. К. – чрез адв. Е. В., на 29.12.2025 год. За да постанови обжалваното определение, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че С. Е. К. не изпълнил в дадения му срок указанията за внасяне на следващата държавна такса и представяне на вносен документ, поради което е налице основанието по чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК за връщане на подадената от него частна жалба. Определението е правилно. Правото на частна жалба трябва да бъде надлежно упражнено чрез редовното й предявяване. За да бъде редовна, частната жалба трябва да има преписаното от закона съдържание – чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 ГПК и към нея да са приложени документите, посочени в разпоредбата на чл. 261 ГПК, в т.ч. такъв за внесена държавна такса. Ако е налице нередовност на частната жалба, настъпват посочените в чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК последици, като същата се оставя без движение. Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности на частната жалба е основание за нейното връщане само при наличието на следните предпоставки: 1/ ако указанията на съда са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/ и 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им, което е надлежно връчено или ако на страната е бил редовно връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията. В разглеждания случай тези предпоставки са налице, тъй като указанията на предходния тричленен състав на ВКС за дължимия размер на държавната такса с оглед подадената от С. Е. К. частна жалба са били пълни и съответни на закона – чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като частният жалбоподател е бил надлежно уведомени за тях, в т.ч. и за последиците при неизпълнение. Страната изпълнява задължението си да отстрани нередовността на частната жалба, поради невнасяне на държавна такса, не само с внасянето й в указания срок, но и с представянето в същия срок на документ за внасянето й. С нормата на чл. 261, т. 4 /към която препраща чл. 275, ал. 2 ГПК/ жалбоподателят е задължен да приложи към частната си жалба документ за внесена държавна такса, поради което се касае за изискване на закона за редовност на частната жалба. При преценката за редовност на частната жалба, съдът е длъжен да провери дали е спазено и това установено в закона изискване. Ако жалбоподателят не е отстранил в указания му срок тази нередовност на частната жалба, съдът е длъжен да я върне на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК /към която норма препраща чл. 275, ал. 2 ГПК/. В този смисъл е и последователната практика на ВКС, израз на която са определение № 973 от 23.12.2010 год. на ВКС по ч. т. дело № 844/2010 год., I т. о., ТК, определение № 257 от 08.03.2011 год. на ВКС по ч. т. дело № 146/2011 год., II т. о., ТК, определение № 615 от 09.07.2012 год. на ВКС по ч. т. дело № 455/2012 год., II т. о., ТК, определение № 514 от 22.10.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 492/2012 год., I г. о., ГК, определение № 38 от 21.01.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 19/2013 год., II г. о., ГК, определение № 333 от 10.05.2013 год. на ВКС по ч. т. дело № 1502/2013 год., I т. о., ТК, определение № 668 от 24.10.2014 год. по ч. т. дело № 2657/2014 год., II т. о., ТК, определение № 495 от 29.09.2015 год. по ч. т. дело № 2028/2015 год., I т. о., ТК, определение № 152 от 29.03.2018 год. на ВКС по ч. гр. дело № 883/2018 год., IV г. о., ГК, определение № 323 от 13.07.2018 год. на ВКС по ч. т. дело № 1493/2018 год., I т. о., ТК, определение № 28 от 11.02.2019 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4783/2018 год., I г. о., ГК, определение № 2251 от 29.04.2026 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1334/2026 год., III г. о., ГК и др. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че нередовността на частната жалба не е била отстранена своевременно. Видно е от приложеното към частната жалба, предмет на настоящото производство, преводно нареждане, че страната е внесла държавна такса в размер на 15 лв. в определения с разпореждането от 02.12.2025 год. на съдията-докладчик по гр. дело № 374/2025 год. срок. Както вече бе посочено, обаче, нередовността по чл. 261, т. 4 ГПК се счита за отстранена не с внасянето на държавната такса, а със своевременното прилагане на документ за внесена такава /в противен случай съдът трудно би узнал, че дължимата държавна такса е внесена/. Твърденията на частния жалбоподател, че документът, удостоверяващ внасянето на държавната такса, е бил изпратен по пощата и е постъпил във ВКС на 05.01.2026 год., в подкрепа на което е представил системен бон от 30.12.2025 год. на „Български пощи АД“, се опровергават от данните по делото. Видно е от доклад на съдебен деловодител в служба „Регистратура“ на ВКС, че препоръчана пощенска пратка без предимство с универсален код на доставка, изпратена от Е. М. В. на 30.12.2025 год., не е постъпвала във ВКС. Същата била вписана в опис на препоръчаната поща, адресирана до ВКС, изготвен на 05.01.2026 год. от пощенския оператор /препис от който е приложен към доклада/, но не била физически налична в получените в съда на 05.01.2026 год. пощенски пратки, като това обстоятелство било удостоверено от служител в служба „Регистратура“ на ВКС чрез липсата на поставена от него отметка в посочения опис. В деловодните програми – ЕИСС и Лотос също не бил регистриран документ, получен с универсален код на доставка, в периода от 30.12.2025 год. до 02.07.2026 год. Ето защо следва да се приеме, че твърденията за изпращането на вносния документ по пощата са недоказани, както и че този документ се представя в съда за първи път сега, след изтичането на дадения срок. Ако пратката е загубена от лицензирания оператор на пощенски пратки, то частният жалбоподател би могъл да поиска възстановяване на пропуснатия срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 02.12.2025 год. на съдията-докладчик по гр. дело № 374/2025 год. и да установи твърденията си в производството по чл. 66 ГПК. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,