Определение № 394 от 05.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 641/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Е., гражданин на Република Австрия, род. на 19.12.1974 г., срещу определение № 155/02.03.2023 г. по т. д. № 2603/2022 г. на ВКС, с което молбата му за освобождаване от държавна такса и разноски е оставена без уважение. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Заявява, че съдът се е отклонил от установената практика и е разсъждавал по ирелевантни за преценката по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства, а именно, че ищецът се е задължил да действа като подставено лице на своя баща за сключване на два заема, обезпечени с договорни ипотеки. Нещо повече, съдът е изложил предположения, че е налице възможност обезпечените сделки да осигуряват доходи на молителя и към момента, което противоречи на възприетото в съдебната практика виждане, че съдът не може да откаже освобождаване от такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя. Отделно, служебно установеното участие на молителя в „АЕ Пропъртис 2022“ ЕООД не може да мотивира извод за липса на предпоставки да бъде уважено искането му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски, тъй като реализираната от дружеството печалба от 4 000 лв. е многократно по-ниска от размера на дължимата държавна такса, а именно 43 028, 23 лв. Другият извод, който неправилно е формирал съдът, е, че здравословното му състояние позволява упражняването на дейност – източник на доходи, както и, че неубедително звучи твърдението му, че е издържан изцяло от своите родители. Предвид изложените доводи частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова, с което изцяло да бъде уважена молбата му с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е отказано освобождаване на ищеца по т. д. № 2603/2022 г. от заплащане на държавна такса в размер 43 028, 26 лв., както и разноски по делото. В мотивите на определението е посочено, че, независимо от липсата на доказателства, установяващи финансова възможност за заплащане на държавната такса, затаяването на факти, а именно – участие в търговски дружества, както и заявяването на неубедителни и неподлежащи на проверка твърдения за липса на доходи и в същото време признато от молителя удовлетворяване на вземания по договори за заем, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, чиято оценка е несъизмерима с твърдения размер на предоставените в заем средства, не водят до извод за основателност на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Отделно, от състава са преценени като неубедителни твърденията, че заемите са предоставени от бащата на молителя, а той е действал като негово подставено лице. Като допълнителен мотив е посочено, че здравословното състояние на ищеца, макар и влошено, не изключва упражняването на дейност, която да е източник на средства, още повече, че той е задължен да плаща издръжка на своите непълнолетни деца. Като лишени от достоверност са коментирани и твърденията на молителя, че е издържан от своите родители. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от предходния състав на ВКС, ТК определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност такси и разноски по конкретно съдебно производство да не бъдат внасяни от физически лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства за заплащането им. За да направи своя извод, съдът се нуждае от информация относно доходите на молителя, както и на неговото семейство, неговото имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. обстоятелства, които имат значение за определяне на финансовото му състояние. Съдът е длъжен да извърши съпоставка между общото материално състояние на страната и пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали разполага с достатъчно средства за нейното заплащане. В случая от материалите по делото се установява, че молителят А. Е. е с влошено здравословно състояние, което обаче не му пречи да работи на защитено работно място или в интегриращо предприятие /експертно становище от федерална служба за социални дейности и лица с увреждания, издадено на 02.02.2018 г. и представляващо л. 86 – 88 от делото/. Въпреки това, той е посочил в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК, че не работи и не участва в търговски дружества. В същото време при извършената от предходния състав проверка е констатирано, че молителят е едноличен собственик на капитала на „АЕ Пропъртис 2022“ ЕООД, а настоящият състав установи от справка в ТРРЮЛНЦ, че той участва като акционер със 17, 96 % /212 173 бр. акции с право на глас и номинал 1 лев/ в капитала на публичното дружество „АЛФА БЪЛГАРИЯ“ АД, чийто общ размер е 2 281 160 лв., което е със сериозни инвестиционни намерения в областта на строителството и покупко-продажбата на недвижимите имоти в района на [населено място]. Отделно, в търговския регистър на Република Австрия, достъпен през портала e-justice, е вписано, че настоящият жалбоподател е едноличен собственик на капитала на Anton Erokhine GmbH, регистрирано на 22.06.2022 г. с капитал 35 000 евро, и TeMaB GmbH, регистрирано на 19.02.2016 г. с капитал 35 000 евро - действащи към настоящия момент. Тези обстоятелства сериозно разколебават достоверността на представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, каквито изводи е направил и предходният състав на ВКС. Отделно, установяват наличие на имущество, което може да бъде осребрено и да бъдат заплатени дължимите се по т. д. № 2603/2022 г. държавна такса и разноски. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС