Определение № 21 от 31.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2805/2014 г.

По делото е постъпила молба от касатора [фирма], [населено място] за възстановяване на сумата в размер на 13 200 лв., платена поради допусната от касатора техническа грешка по сметка на ВКС, вместо по сметка на ищцата /ответник по касационната жалба/. Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] /ответник по исковата молба/ срещу въззивно решение № 160/03.02.2014г. по гр. дело № 3660/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав. С решение № 183/25.02.2016г. е оставено в сила въззивното решение в обжалваната му част и [фирма] е осъдено да заплати на М. С. А. /ищца в първоинстанционното производство и ответница в касационното производство/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 13 200 лв. – направени разноски за касационното производство. Видно от платежно нареждане /вносна бележка/ за плащане към бюджета от 11.03.2016г. и удостоверяването от ст. експ. счетоводител на ВКС от 24.01.2017г., [фирма], [населено място] е внесло по сметката за държавни такси на ВКС на 12.03.2016г. сумата в размер 13 200 лв. Дължимата държавна такса за касационното производство в размер 30 лв. /за производството по чл. 288 ГПК/ и 7 000 лв. /за производството по чл. 290 ГПК/ е внесена съответно на 17.02.2014г. и 15.07.2015г. При посочените фактически констатации се налага изводът, че внесената от [фирма] с платежно нареждане /вносна бележка/ за плащане към бюджета от 11.03.2016г. и постъпила по сметката за държавни такси на ВКС на 12.03.2016г. сума в размер 13 200 лв. е недължимо платена, поради което същата следва да бъде освободена и преведена на [фирма] по посочената от него в молба вх. № 10767/03.11.2016г. банкова сметка. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение