Определение № 62 от 15.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1438/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Д. Е. против решение № 317/04.02.2020 г. по гр.д.№ 2991/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение въззивната жалба на страната против решение от 15.11.2018 г. по гр.д.№ 13422/2016 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от същата против ЗАД „Алианц България„ иск, с правно основание чл.226 КЗ / отм./, е отхвърлен, за разликата между присъдените, вкл. с въззивното решение 27 000 лева до претендираните 50 000 лева. Преди произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав констатира, че въпреки изложените мотиви относно обоснован справедлив размер на обезщетението от 27 000 лева, въззивното решение не съдържа диспозитив по предявената от Д. Е. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която искът е отхвърлен, за разликата над присъдените,вкл. с въззивното решение 27 000 лева и до претендираните 50 000 лева,респ. за оставянето му в сила в тази част. Така по предмета на настоящия спор липсва обективирано произнасяне на въззивния съд в диспозитива на постановеното от него решение. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение