Определение № 2769 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 750/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Л. З., против протоколно определение от 03.12.2025г. по адм. дело №8748/2025г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против Решение №24283/14.07.2025г., постановено по адм. дело №10048/2024г. по описа на Административен съд София - град и е прекратено касационното производство. Твърди се, че определението е необосновано и неправилно, като се излагат съображения по съществото на правния спор. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на касационната жалба по същество. Ответникът – Главен архитект на Столична община, не дава писмено становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба на В. Л. З. против Решение №24283/14.07.2025г., постановено по адм. дело №10048/2024г. по описа на Административен съд София - град, е недопустима, тъй като е подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 215, ал. 7, т.4 от ЗУТ. Този извод е законосъобразен и се споделят от настоящата инстанция. Тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение, правилно приема, че като постановено по жалба срещу индивидуален административен акт за премахване на преместваем обект, решението на административния съд, предмет на касационно оспорване, е окончателно съгласно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ. На това основание подадената касационна жалба правилно е приета за недопустима от касационната инстанция и съответно оставена без разглеждане. Доводи в частната жалба относно законосъобразността на процесния административен акт засягат правния спор по същество, поради което са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното, оспореното определение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,