Определение № 3757 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, чрез юрк. Е. Тодорова, за изменение на решение № 13214/18.12.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 7867/2025 г., в частта за разноските. Молителят твърди, че искането за присъждане на разноски за юрисконсултоско възнаграждение в касационното производство е направено своевременно, в изпратени по електронна поща писмени бележки на 18.11.2025 г., поради което неправилно съдът е приел, че те са постъпили на 19.11.2025 г., след устните състезания по делото. Представя копие от писмото на юрк. Е. Тодорова, изпратено по електронна поща на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - Бургас на 18.11.2025 г., в 12.49ч. Ответникът по молбата – ЕТ „Г. – ДМД – Г. Йовчева“ не е изразил становище. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Делото е образувано на 05.08.2025 г., поради което и на основание § 2 от ДР на ДОПК е приложим редът за допълване и изменение на решението в частта за разноските по чл. 176а АПК (обн. ДВ бр. 63/2025, в сила от 05.08.2025 г.). Молбата е подадена от страна по делото и в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С решение № 13214/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7867/2025 г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 853/06.06.2025 г. на Административен съд – Ямбол, постановено по адм. дело № 27/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на Г. Йовчева в качеството й на ЕТ „Г. – ДМД – Г. Йовчева“ срещу ревизионен акт № Р-02002821001609-091-001/03.09.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 128/28.11.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас. При постановяване на решението е прието, че разноски се дължат на ответника по касация, но такива не следва да се присъждат въпреки изхода на делото на основание т. 11 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г., тъй като искането е направено в писмени бележки от 19.11.2025 г., след приключване на устните състезания по делото в съдебно заседание на 18.11.2025 г. Видно от представеното с молбата писмено доказателство – писмените бележки на юрк. Е. Тодорова, в които се съдържа искането за присъждане на разноски на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас са изпратени до Върховния административен съд на 18.11.2025 г. в 12:49 ч. на email edocuments@sac.justice.bg преди приключване на устните състезания по делото на 18.11.2025 г., но са постъпили по делото с вх. № 24386/19.11.2025 г., поради попадането им в папка SPAM на съда, по съображения за сигурност. Поради това следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски на ответника по касация е направено своевременно съгласно т. 11 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. и решението следва да бъде допълнено в частта за разноските. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело C-438/22 съдът не е обвързан от минималния размер на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, поради което и на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК (ред. преди изм. с ДВ бр. 17/13.02.2026 г.) претендираният размер на юрисконсултското възнаграждение от 1 648,59 лева следва да се намали на 200 лева (102,26 евро), които съответстват на фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция. С оглед на изложеното и на основание чл. 176а, ал.1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК решението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на Национална агенция за приходите се присъдят разноски за касационното производство в размер на 102,26 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,