Определение № 1386 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3581/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от „Агрорайз“ЕООД, представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат Р. против постановено определение № 223 от 16.04.2024г.по в.гр.д.№ 393/2024г.на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане негова молба от 1.03.2024г. за изменение на постановеното въззивно решение № 6 от 4.01.2024г. в частта му за разноските. Счита, че същото за неправилно и желае да бъде отменено. В предоставения срок е постъпил отговор от ЧСИ К., чрез процесуалния представител адвокат С. за недопустимост поради липса на изложение и въпроси и за неоснователност на жалбата. Счита, че страната е следвала да направи възражението си за прекомерност на разноските на насрещната страна до последното по делото открито съдебно заседание, след което то се явява преклудирано. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Възражението за недопустимост на подадената частна жалба е неоснователно, доколкото производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а изискванията за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК са приложими за това по чл.274, ал.3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В случая, след постановяване на въззивния акт, с който са присъдени в полза на пълномощника на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 092лв., е постъпила молба от „Агрорайз“ ЕООД с искане за изменение на постановения акт в частта за разноските чрез намаляване. Със сега обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане подадената молба с мотив за липса на направено възражение за недължимост на разноски при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗА или за присъждането им под установения с Наредба №1/2004г. минимум. Според съдебния състав се касае за искане, което следва да бъде направено най-късно до края на съдебното заседание, с което приключва делото в съответната инстанция, като се е позовал на т.11 от ТР по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС. Така постановеният акт е неправилен. Съгласно чл.248 ГПК – в срока за обжалване всяка от страните може да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските. В закона е установена процедура, след изпълнението на която съдът дължи произнасяне по същество. В случая т.11 от ТР по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС е неприложима, защото тя определя срок за заявяване на претенция за разноски /С нея се прие, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция/. В случая искането, което е прието от съда за недопустимо – е във връзка с възражение по вече заявена претенция с искане за намаляване на вече определено възнаграждение, за което определеният краен срок в закона е „срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – едномесечен срок от постановяването му“. Изложеното налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за произнасяне от състава на съда, постановил въззивния акт по делото. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение