Определение № 4550 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2024 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от С. А. К. касационна жалба срещу решение № 168 от 09.08.2024г. по гр.д. № 220/2024г. на Смолянски окръжен съд. Първата обжалвана от него част на решението е тази, с която е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес въззивната му жалба срещу решение № 336/14.08.2023 г. по гр.дело № 974/2021г. на Смолянски районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от Е. П. против него и против Ю. К. иск за установяване собствеността върху самостоятелен обект, представляващ реално обособена част - жилище, разположено в западната част на втория етаж на триетажната жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 84 кв.м., състоящо се от три стаи: спалня, дневна /хол/, кухненски бокс, санитарно помещение с баня и тераса, ведно с 1/4 ид.част от таванско помещение с площ от 151 кв.м. и е прекратено въззивното производство в тази част. В тази обжалвана част решението има характер на определение, което е преграждащо и подлежи на обжалване с частна жалба. Поради това касационната жалба против тази част от решението представлява частна жалба и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита, че с постановения акт съдът го е лишил от право на жалба срещу решение, с което не е съгласен. Изтъква, че след като признава иска, има интерес да отстоява позицията си и своето признание. Ответницата по жалбата Ю. Ф. К., чрез пълномощника адв. Б., счита обжалвания акт за правилен. Ответницата по жалбата Е. С. П. не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че частната жалба е допустима. Следва да се приеме, че същата е подадена в срок, тъй като с решението не е указано, че тази част от въззивния акт подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, а е посочено общо, че решението подлежи на обжалване в едномесечен срок. Поради това жалбата, подадена в рамките на определения от съда по-дълъг срок, е допустима. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първата инстанция е започнало по предявен от Ю. К. против С. К. (двамата са бивши съпрузи) иск за делба на недвижими имоти, придобити по време на брака, сред които: първи, втори и трети жилищни етажи, както и таванско помещение от триетажна жилищна сграда в [населено място], построена върху общинско място с отстъпено право на строеж. С. К. в качеството си на ответник по иска не е оспорил иска за делба; заявил е, че вторият етаж от къщата е разделен на два самостоятелни обекта - две жилища от по три стаи и дъщерята Е. ползва обособената източна част, а дъщерята Е. - обособената западна част. Предявен е иск от дъщерята на страните Е. С. П. посредством главно встъпване (чл. 225 ГПК) срещу ищцата и ответника за установяване, че тя е собственик по давност на реално обособено самостоятелно жилище на втория етаж - западното такова, което се твърди, че е обособено като самостоятелно през 2010г. и се владее от нея и съпруга й. С. К. като ответник по този иск е заявил, че го признава. Поддържал е, че искът следва да се уважи, а искът за делба на това обособено жилище - да се отхвърли. С решението на районния съд е отхвърлен иска на главновстъпилото лице Е. П. и е допусната делба между бившите съпрузи при равни квоти. Предмет на оставената без разглеждане въззивна жалба на С. К. е именно отхвърлянето на иска на главновстъпилото лице. Следва да се отрече възможността на жалбоподателя да обжалва това решение. Той има качеството на ответник по иска и независимо от заявеното признание на иска, няма интерес да обжалва решението, защото отхвърлянето на този иск не засяга претендирано от него право. Решението няма негативни правни последици за него, а напротив - благоприятно е като изход. Поради това отсъства правен интерес от обжалването. Направеното признание на иска не създава активна легитимация на ответника да обжалва отхвърлянето на иска, защото той не е засегнат от това отхвърляне. С отхвърлянето на иска се отказва търсената от ищеца защита и се отрича съществуването на претендираното от него материално право. Ответникът е удовлетворен от изхода на делото, доколкото за него от този изход не произтичат и не биха могли да произтекат отрицателни правни последици. Затова при отхвърляне на иска, за ответника не е налице правен интерес да обжалва съдебния акт по съществото на спора, който е постановен в негова полза и води до благоприятен за него изход на същия спор (определение № 2202 от 08.08.2024г. по ч.т.д. № 144/2024г. на ІІт.о., определение № 221 от 28.03.2022г. на ІV г.о. и определение № 258 от 08.07.2022г. по ч.гр.д. № 2138/2022г. на ІV г.о.). Не произтича правен интерес и от факта, че отхвърленият иск е такъв по чл. 225 ГПК, предявен от главновстъпило лице срещу ищеца и ответника. При главно встъпване ищецът цели да установи своето право върху обекта на спора по отношение на двете първоначални страни в процеса (искът му е насочен срещу всяка от тях, като интезитетът на търсената защита може да е различен - осъдителен или установителен иск). Ищецът по този иск също така цели да осуети уважаването на вече предявения иск. В тази ситуация главновстъпилото лице е ищец по своя иск и помагач на ответника по предявения иск. Затова то може да обжалва както отхвърлянето на своя иск, така и уважаването на първоначалния иск. Ответникът по първоначалния иск, който е ответник и по иска на главновстъпилото лице, няма интерес да обжалва отхвърлянето на предявения чрез главното встъпване иск. Предвид изложеното обжалваният акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.