Определение № 4069 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3246/2026 г.

Производството е по чл.309, ал.1 ГПК. Образувано е за разглеждане на искане за спиране, инкорпорирано в молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 193 от 18.07.2025 г. по гр.д. № 259/2025 г. на Окръжен съд Габрово, подадена от Д. Д. К.. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, намира, че искането за спиране по чл.309, ал.1 ГПК, е неоснователно, по следните съображения: С въззивното решение № 193 от 18.07.2025 г. по гр.д. № 259/2025 г. на Окръжен съд Габрово, влязло в сила на 18.06.2026 г. съгласно чл. 296, т.3 ГПК поради недопускането му до касационно обжалване с определение № 3382 от 18.06.2026 г. по гр.д. № 4589/2025 г. на ВКС, І г.о., е отхвърлен предявеният от Х. Р. И. срещу М. Н. К. и Община Севлиево, положителен установителен иск за собственост с основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване ищеца за собственик на описания в решението недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна по чл.303 ГПК не спира изпълнението на решението, като съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т.е. на осъдителни въззивни решения (чл. 404, т. 1 ГПК), но не и по отношение на решения, постановени по установителни искове. В случая решението, чиято отмяна се иска, е постановено по установителен иск за собственост, и не подлежи на принудително изпълнение, поради което искането за неговото спиране по чл.390, ал.1 ГПК не може да се уважи. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия,