Определение № 150 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3810/2020 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 8972 от 04.06.2020 г., подадена от „ПроКредит Банк (България)” ЕАД чрез адвокат А. Б. – Д. от АК – П. против решение № 321 от 20.03.2019 г. по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен, г.о., ІІ състав, потвърдено с решение № 109 от 03.07.2019 г. по в.гр.д.№ 310/2019 г. на ОС – Сливен, влязло в сила на 07.04.2020 г. при условията на чл. 296, т. 3 ГПК. В молбата за отмяна е изложено, че подаването й се основава на разпоредбите на чл. 134, ал. 1 ЗЗД и чл. 304 ГПК предвид следните обстоятелства: С атакуваното решение е уважен предявен от Т. Ж. Д. и П. Д. И. срещу Х. А. М. установителен иск за собствеността на обект, описан като сграда с идентификатор **** по КК на [населено място], на два етажа, със застроена площ 65 кв.м., с първи етаж, състоящ се от гараж, коридор, баня-тоалетна със застроена площ 31,75 кв.м. и втори етаж, състоящ се от кухня, дневна-столова, баня и антре, със застроена площ от 66,40 кв.м., с адм. адрес [населено място], [улица], при квоти от правото на собственост, както следва: 3/4 ид.ч. за Т. Ж. Д. и 1/4 ид.ч. за П. Д. И., като производството е проведено при участието на трето лице-помагач на страната на ответницата – „ПроКредит Банк (България)” ЕАД. За да постанови този резултат, в мотивите на своя акт съдът е приел, че са нищожни договор за продажба от 08.10.2004 г. (поради невъзможен предмет) и договор за ипотека от 16.12.2010 г. (поради липса на съгласие за учредяването й от действителните собственици, както и поради невъзможен предмет), предвид което ответницата Х. А. М. (в качеството й на купувач от публична продан, приключила с Постановление за възлагане от 26.02.2018 г., вписано на 27.06.2018 г.) не е придобила собствеността - доколкото това право не е било част от патримониумите на В. Д. Н. и Н. Б. Н. - купувачи по договора за продажба от 08.10.2004 г., ипотекарни длъжници по договора за ипотека от 16.12.2010 г. и длъжници по изпълнителното дело, в производството по което е проведена проданта. Последните двама не са участвали като страни в производството по делото. Според молителя, обаче, В. Д. Н. и Н. Б. Н. имат качеството необходими другари и е следвало да участват като страни по делото. Влязлото в сила съдебно решение създава за тях неблагоприятни последици, тъй като евикцията на купувача по извършената публична продан пряко е свързана с правата на длъжниците по изпълнителното дело. Едно от тези проявления е възстановяването на размера на дълга със сумата, получена от публичната продан, защото в случай, че купувачът бъде отстранен, заплатената цена ще следва да му се възстанови, а със същата тази сума ще се възстанови и размера на дълга, предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2014 837 04 00244 по описа на ЧСИ с рег.№ * в КЧСИ. Съответно – за да защитят интереса си от погасяване на своите задължения, В. Д. Н. и Н. Б. Н. е следвало да вземат участие в производството по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен. Като аргумент е изтъкнато още, че с отричането правата на Х. А. М., с атакуваното решение е отречено купувачите по договора за продажба от 08.10.2004 г. да са придобили собствеността върху обекта на двата договора. Молителят счита, че е недопустимо по отношение прехвърлителния ефект на сделката и годността на обекта на продажбата да бъде третиран като самостоятелна вещ да се създава двойнствено правно положение – едно за купувача от проданта, а различно за неговите праводатели. Въпросът дали обектът е самостоятелен или не, респ. – възможно ли е да бъде обект на прехвърлителна сделка или не, следва да се установи еднакво спрямо всички лица, притежаващи самостоятелни права върху него. Така молителят обосновава неделимостта на спорния предмет и качеството на необходими другари за В. Д. Н. и Н. Б. Н.. Изложено е още, че в решението съдът е приел, че е налице не изначална липса на предмет, а последваща невъзможност за изпълнение, която е обусловена от факта на липсата на съгласие от страна на ищците за функционалното обособяване на пристройката, заснета с идентификатор ****, като самостоятелен обект. Тази липса на съгласие не е относителна (не би могла да касае избрани от ищците субекти, защото не се касае за права, придобити от Павлов иск), поради което в производството е следвало да участват и лицата, чието право на собственост произтича от договора за продажба от 08.10.2004 г. Освен това – тъй като имотът е предмет на принудително изпълнение за събиране задълженията на В. Д. Н. и Н. Б. Н., то следва правото на собственост върху него да се установи по идентичен начин за всички участващи в изпълнителното производство лица, каквато е идеята на Законодателя, намерила израз в разпоредбата на чл. 440 ГПК. Следва по аналогия да се приеме, че, когато се засягат права върху обект на принудително изпълнение, дори когато това не е пряко иск по чл. 440 ГПК, взискателят и длъжниците следва да участват за защита на своите права, като в случаите на проведена публична продан взискателят, длъжниците и купувачът участват в единно правоотношение, респ. – необходимо е принадлежността на вещта да се установи по идентичен начин за всички тях, от което произтича и качеството на необходими другари за В. Д. Н. и Н. Б. Н.. С изложеното е обосновано становището, че на основание чл. 304 ГПК за В. Д. Н. и Н. Б. Н. е възникнал правен интерес да искат отмяна на влязлото в сила решение. Те не са упражнили правото си, а бездействието им заплашва удовлетворяването на банката като техен кредитор. По тази причина и на основание чл. 134 ЗЗД, в защита правата на бездействащите длъжници, банката моли да се проведе производство по глава ХХІV от ГПК и да се постанови отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 4709/2018 г. на РС – Сливен, след което делото да бъде върнато за разглеждане с участието на В. Д. Н. и Н. Б. Н.. Ответниците по молбата за отмяна Т. Ж. Д. и П. Д. И. са подали отговор чрез адвокат Е. Х. от АК - С.. Считат, че молбата е недопустима, тъй като въпреки удължаването на срока за вписването й до 28.09.2020 г., вписаната молба е представена след изтичане на срока. По съществото й считат, че е неоснователна, тъй като в производството е разгледан иск по чл. 124 ГПК, а не иск по чл. 440 ГПК, поради което В. Д. Н. и Н. Б. Н. не са необходими другари с купувача от публичната продан Х. А. М.. Дори да са били необходими другари, преценката дали да искат отмяна на влязлото в сила решение принадлежи на В. Д. Н. и Н. Б. Н., а не на банката – кредитор. Разпоредбата на чл. 134 ЗЗД е материално-правна и не може да се ползва от кредитора в процесуалните правоотношения. Молят молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, като им се присъдят направените разноски пред ВКС. Ответницата по молбата за отмяна Х. А. М. е подала отговор чрез адвокат С. Р. от АК - С.. Счита, че молбата е недопустима, тъй като не изхожда от неучаствало в производството трето лице и по никакъв начин не се касае за имуществено право на длъжника по чл. 134 ЗЗД. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, като се присъди възнаграждение на адвокат Р. по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Молбата за отмяна е подадена преди изтичането на три месеца от влизането в сила на решението по установителния иск за собственост. Видно от преписа от л. 18-20, молбата е вписана на 28.09.2020 г. - в определения от съда срок, с което са удовлетворени изискванията на чл. 112, б. „к” ЗС. Молбата за отмяна има и необходимото съдържание от гледна точка на чл. 306, ал. 1 ГПК. В нея се съдържа твърдение, че молителят разполага с право да сезира съда при условията на чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 304 ГПК. Доколкото това твърдение касае правата на неучастващи до настоящия момент в производството лица, на същите следва да се даде възможност за становище по допустимостта и по основателността на искането за отмяна, с оглед което същите следва да бъдат конституирани като страни в производството по делото в качеството на молители (по аналогия с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК). В тази връзка и с оглед връчването на съдебни книжа на новоконституираните страни, поради липсата на посочени адреси за тези лица и отсъствието на преписи от молбата за отмяна и приложенията към нея, следва да се дадат съответните указания на молителя. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение