Определение № 1868 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 398/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Р. от гр. Търговище, подадена чрез процесуален представител- адв. Борисов, против определение № 1917/29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 536/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата му и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и относимите материалноправни норми, установени от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, налице е отказ от правосъдие. Иска да бъде отменено процесното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на решение по същество на спора. Ответната в производството страна – Кметът на Община Антоново в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на К. Р. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Антоново предостави достъп до обществена информация. Със заявление с вх. № 9502-8/31.07.2024г. е поискал от кмета на ответната община достъп до информация свързана с дружество „Тузлушка гора“ ЕООД, в несъстоятелност. Така постъпилото заявление е препратено, на основание чл. 32,ал.1 ЗДОИ, на синдика на дружеството в несъстоятелност/ с писмо от 07.08.2024г./. С писмо, с изх.рег. № 8502-8/1/ от 07.08.2024 г. Р. е уведомен по електронен път за препращане на заявлението му. С жалба, вх. № 2387/09.09.2024г. К. Р. оспорил мълчалив отказ на кмета на Община Антоново по подаденото заявление за достъп до информация. В контекста на горното от фактическа и правна страна решаващият съд намира, че в конкретния случай не е налице изричен отказ за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ. Първоинстанционният съд приема, че по подаденото заявление за достъп до обществена информация мълчалив отказ не е формиран. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, когато сезираният орган не разполага с търсената информация, но има данни за местонахождението й, в 14 дневен срок от получаване на заявлението, го препраща на компетентния орган и уведомява за действията си заявителят. В случая това задължение е изпълнено, преди подаване на жалбата до съда. Изводът на съда е, че с препращане на заявлението за кметът на ответната община е отпаднало задължението да се произнесе по заявлението, поради което не може да бъде формиран мълчалив отказ. Достъп до искана обществена информация не може да бъде предоставен, ако задълженият субект обективно не разполага с нея. Определението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. В конкретния случай заявителят е уведомен, че административният орган не разполага с исканата информация. Уведомлението по чл. 33 от ЗДОИ няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси, и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Доколкото са били налице предпоставките по чл. 33 от ЗДОИ ответният орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение. В заключение, решаващият съд приема, че подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за обжалване и на основание чл. 159, т. 1 от АПК я оставя без разглеждане. Обоснована и законосъобразна е преценката на съда, че ответникът не разполага с исканата информация, поради което е и в невъзможност да я предостави. Съгласно правилото на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява исканата информация. В тази хипотеза той не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и уведомлението, че не разполага с информацията и няма данни за нейното местонахождение, освен указанието по т. 4, не носи белезите на административен акт - отказ по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, поради което не подлежи на съдебен контрол. Ирелевантен за разглежданият спор е факта дали уведомлението за препращане на заявлението до компетентен орган е достигнало до соченият от жалбоподателя електронен адрес. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение