Определение от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 63/2024 г.

Ответникът Министерски съвет на Република България в писмото, с което жалбата е изпратена до съда намира, че същата е недопустима, тъй като оспорващите нямат правен интерес от обжалване на процесното решение. Отбелязва се, че като заинтересована страна следва да се конституира Министърът на енергетиката като вносител на акта. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, от представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: По т.26 от заседанието на МС проведено на 25.10.2023 год. е взето решение по т.1, с което е одобрен доклад на министъра на енергетиката; по т.2, с което е дадено принципно съгласие по чл.45, ал.1 от ЗБИЯЕ за изграждане на блок № 8 на АЕЦ „Козлодуй“ и е възложено на министъра на енергетиката да внесе доклад по чл.45, ал.2 от ЗБИЯЕ; т.3, с която е възложено на министъра на енергетиката да предприеме действия по изграждането на блок № 7 на площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР 1000; т.4, с която е възложено министърът на енергетиката да предприеме действия по преобразуване на „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД в акционерно дружество като „Български енергиен холдинг“ ЕАД придобие мажоритарен дял в дружеството чрез увеличение капитала на същото с парична вноска в размер до 500 милиона лева и т.5, с която министърът на енергетиката следва да представи решението за одобрение на Народното събрание. Към решението по т.26 от заседанието на МС проведено на 25.10.2023 год. е представен Доклад на министъра на енергетиката с приложен график към него за изграждане на блок № 7 на АЕЦ „Козлодуй“, финансова обосновка, справка за отразените становища по чл.32 от УПМСНА, съгласувателни писма. Приложено е и писмо от Агенция за ядрено регулиране от 24.10.2023 год. В същото се изразява становище относно различния етап на реализиране на процедурите за изграждане на блок № 7 и на блок № 8 на АЕЦ „Козлодуй“, като се посочва, че за изграждане на блок № 7 е взето принципно становище съгласно т.28 от протокол № 14 от заседанието на МС от 11.04.2012 год., а по отношение на блок № 8 предстои да се вземе такова решение от МС. По отношение на блок № 7 е налице влязло в сила решение по ОВОС № 1-1/2015 год. издадено от МОСВ, а за блок № 8 тази процедура не е започнала. Видно от съдържанието на жалбата същата е подадена срещу решението по т.26 от заседанието от 25.10.2023 год., поради което съдът приема, че се обжалват всички точки от това решение. При извършената проверка относно допустимостта на жалбата настоящият състав намира, че същата е недопустима по отношение на обжалването на т.1 и т.2 от решението по т.26 от заседанието на МС проведено на 25.10.2023 год. и съответно допустима по отношение на обжалването на останалите точки от процесното решение. Съображенията за това са следните: С т.1 и т.2 от решението по т.26 от заседанието на МС проведено на 25.10.2023 год. Министерски съвет одобрява доклада на Министъра на енергетиката и дава принципно съгласие по чл.45, ал.1 от ЗБИЯЕ за изграждане на блок № 8 на АЕЦ „Козлодуй“ и възлага на министъра на енергетиката да внесе доклад по чл.45, ал.2 от ЗБИЯЕ. Видно от възприетата редакция на т.2 от оспореното решение, а именно „по принцип“, се налага извода, че решението е взето на предварителен етап от подготовката за изграждане на блок № 8 на АЕЦ „Козлодуй“ и има за цел да създаде възможност за предприемане на всички необходими действия и стъпки за актуализиране плана за реализация на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ (блок № 8) и финализиране на проекта след евентуалното позитивно окончателно решение по чл.45, ал.1 от ЗБИЯЕ. Съгласно таза норма ядрена централа се изгражда по решение на Министерски съвет, а съгласно ал.2 предложение за изграждане на ядрена централа се внася от министъра на енергетиката след изпълнение на процедурата по чл.45, ал.2 от ЗБИЯЕ изискваща изготвянето на оценка на ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита, социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за страната или за отделни региони, радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление. С новелата на чл. 45, ал. 3 от ЗБИЯЕ е предписано, че когато при експлоатацията на ядрената централа е възможно въздействие върху населението и околната среда на територията на друга държава, министърът на външните работи уведомява компетентните органи на тази държава и предоставя при поискване от тяхна страна необходимата им информация за оценка и анализ на възможното въздействие на централата на тяхна територия от гледна точка на безопасността на населението и опазването на околната среда. Полученото официално становище се прилага към предложението по ал. 2. Съгласно ал. 4 на същия текст министърът на енергетиката организира обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа, в което участват държавни органи и органи на местното самоуправление, представители на обществените организации и заинтересувани физически и юридически лица. Уведомяването се извършва чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко един месец преди обсъждането. Оценката на резултатите от обсъждането се прилага към предложението по ал. 2. Регламентираната с тези разпоредби предварителна процедура е задължителна и предхожда решението на Министерския съвет по чл. 45, ал. 1 от ЗБИЯЕ. От административната преписка се установява, че преди постановяване на атакувания понастоящем акт на МС (т.1 и т.2) описаната процедура не е била проведена. Към доклада на министъра на енергетиката не са приложени доказателства за спазване на изискванията на чл. 45, ал. 2 - 4 от ЗБИЯЕ. Видно от същия предстоят да се предприемат последващи действия (съгласно процедурата по чл.45, ал.2-4 от ЗБИЯЕ) свързани с вземане на решение „по същество“. Атакуваната от жалбоподателите т.1 и т.2 от решение по т.26 от заседанието на МС от 25.10.2023 год. е част от процедурата и поради това е предварително решение на Министерския съвет, имащо подготвителен (технически) характер и предписващо задължения единствено на подчинени на издателя органи. Предвид естеството на обективираното волеизявление решението по т.1 и т.2 не предизвиква самостоятелно определените в закона правни последици и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Контрол за законосъобразност може да бъде осъществен единствено по отношение позитивното решение по чл. 45 от ЗБИЯЕ, каквото на този етап няма. При това положение жалбоподателите нямат правен интерес от търсената съдебна защита и с оглед липсата на годен предмет на съдебен контрол, поради което подадената жалба срещу т.1 и т.2 от решението по т.26 от заседанието на МС проведено на 25.10.2023 год. е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати. Жалбата подадена срещу т.3-т.5 от решението по т.26 от заседанието на МС проведено на 25.10.2023 год. към този момент се преценява като допустима, поради което същата следва да се разгледа в открито съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т.4 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение