Решение № 470 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. Ц., чрез адв. Тодоров, против решение № 27460 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 10109/2024 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-24-738/30.09.2024 г. на министъра на младежта и спорта. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът – министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител юрк. Дряна, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ц. Л. Ц., против заповед № ЧР-24-738/30.09.2024 г. на министъра на младежта и спорта, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „старши експерт“ в дирекция „Регионална координация и контрол“ на Министерството на младежта и спорта, с ранг II младши, тъй като служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.2024 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при спазване на изискването за форма на акта, доколкото правилото на чл. 108, ал. 1 ЗДСл дерогира общата разпоредба на чл. 59 АПК относно реквизитите на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както и без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Прието е от съда, че спрямо служителя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 т ЗДСл, доколкото по делото се установява, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 30.09.2024 г., той получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, считано от 08.06.2010 г., по чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и че без значение е възрастта на държавния служител към момента на оспореното прекратяване на служебното правоотношение, в това число дали е достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта при прекратяване на служебно правоотношение по чл. 108 ЗДСл - подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Законосъобразни и обосновавани от доказателствата са и изводите на съдебния състав, че заповедта е издадена след изпълнение на предвидените в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл материалноправни предпоставки. По делото е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност „старши експерт“ в дирекция „Регионална координация и контрол“ на Министерството на младежта и спорта през 2024 г. със заповед № ЧР-24-5/04.01.2024 г. на министъра на младежта и спорта. Към датата на назначаването на държавна служба Ц. е пенсионер, като считано от 08.06.2010 г. му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 КСО. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл са изпълнени. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 Кодекса за социално осигуряване (КСО), която норма създава привилегия за правоимащите лица с оглед спецификата на работата им и възникване на служебното правоотношение след като е упражнено правото на пенсия. С разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО се дава право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, само на основание установяване на отработено време на посочени длъжности, като се създава облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, а регламентира придобиването на право на пенсия от определени категории държавни служители. Касае се за привилегирован състав за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на определени категории лимитативно изброени служители. От приетите по делото писмени доказателства е установено, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение – 30.09.2024 г., Ц. получава пенсия за осигурителният стаж и възраст, като е упражнил правото си, съгласно справка за наличието на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от която е видно, че Ц. Л. Ц. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 08.06.2010 г. Служебното му правоотношение е възникнало, след като е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО. В този смисъл неоснователно се явява възражението на касатора, че съдът не е взел предвид, че към датата на издаване на оспорената заповед той не отговаря на необходимата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1, т. 2 КСО. Както вече беше посочено предпоставка за прилагане на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 КСО, с която норма е дадено право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст на посочените служители по облекчен ред, при който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 КСО, но това не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. С оглед на това ирелевантна е възрастта на държавния служител към момента на издаване на процесната заповед, в това число и дали е достигната възрастта за пенсиониране по чл. 68 от КСО. Доводът, свързан с неравно третиране на служителя не следва да бъде обсъждан, тъй като в жалбата липсват твърдения за неблагоприятно третиране на жалбоподателя и не е посочен признак, попадащ в обхвата на чл. 4, ал. 1 ЗЗД, с оглед преценката на основание по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника в тази връзка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде уважено в минимален размер от 51,13 евро, предвид правната и фактическа сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на второ отделение