Определение № 556 от 29.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 427/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба на вх.№26626/12.12.2022 г. на Т. Г. П., [населено място], срещу определение № 2856/13.11.2022 г. по ч.гр.д. №964/2022 на Софийския апелативен съд, с което е прекратено производството поради оттегляне на частната жалба срещу разпореждане №905/15.02.2022 г. на Софийския градски съд. В обжалваното определение е прието, че с молба вх. №23920/10.11.2022 г. Т. Г. П. е оттеглил частната жалба, по която е образувано делото. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Жалбоподателят Т. П. не оспорва обстоятелството, че с молба вх. №23920/10.11.2022 г. е оттеглил неговата частна жалба вх. №11387/28.02.2022 г., по която е образувано ч.гр.д. №964/2022 на Софийския апелативен съд. Съобразно диспозитивното начало предметът на спора по частното гражданско дело се въвежда от жалбоподателя чрез правните му твърдения, съдържащи се в жалбата. Защитата на жалбоподателя зависи от неговата воля. Той решава дали да обжалва първоинстанционния съдебен акт пред въззивния съд или не, както и дали да се откаже до приключване висящността на въззивнито производство по частната жалба от търсената защита. По тези причини правилно е направен извод, че Т. Г. П. с молба вх. №23920/10.11.2022 г. е оттеглил частната жалба, по която е образувано делото, поради което производството по делото трябва да бъде прекратено. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.