Решение № 384 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В. З. Ш., чрез пълномощник, срещу решение № 12 284 от 08.04.2025 г. по адм. дело № 1014/2025 г. на Административен съд – София-град ( АССГ).

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на В. З. Ш. срещу Заповед № ЧР-03-5/07.01.2025г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 100 ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител ( ЗДСл) В. Ш. е отстранена временно от работа, считано от 07.01.2025г. до приключване на дисциплинарното производство срещу държания служител със съответния акт.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основание по чл.209 т.3 от АПК. Развива съображения, че съдът неправилно е приел, че заповедта съдържа мотиви защо се налага отстраняването от длъжност на държавния служител и по какъв начин заеманата длъжност може да повлияе по един или друг начин на безпристрастното и обективно провеждане на дисциплинарното производство и да попречи на реализиране на дисциплинарната му отговорност. Счита, че в заповедта за отстраняването й от длъжност не са изложени конкретни основания, мотивирали издателят й да отстрани от работа служителя до приключване на дисциплинарното производство. Оспорва изводите на съда за неотносимост на регистрирането в деловодната система на Министерство на правосъдието на заповедите на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарното производство и за отстраняване от длъжност, с доводи, че на 07.01.2025г. В. Ш. е била на работа до края на работния ден ( 17.30 часа), създавала и подписвала документи с електронен подпис, качени в АИС на МП, изпълнявала възложени й служебни задачи, поради което обективно не би могло отстраняването й от длъжност да е от 07.01.2025г. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – министъра на правосъдието, чрез пълномощник, в писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е приел за установено, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му законови правомощия, в писмена форма и съдържа мотиви, обосноваващи издаването й - посочени са правното и фактическо основание - чл.100 ал.1 т.2 ЗДСл, образувано дисциплинарно производство срещу отстранения от длъжност служител и причината и целта за отстраняването от длъжност. Първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обосновал, че заповедта е издадена и в съответствие с изискванията на материалния закон - да ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи, поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство, като свързал мотивите в заповедта с чл. 23, т.7 и т. 8 от Устройствен правилник на Министерство на правосъдието и посочените в тези разпоредби функции на Дирекция "Управление на човешките ресурси":

„7. поддържа и актуализира съществуващите бази данни и регистри, свързани с управление на човешките ресурси, образува, води и съхранява служебните и трудовите досиета на служителите в Министерството;

8. съхранява дисциплинарните дела, образувани и разглеждани от Дисциплинарния съвет;“

В допълнение, решаващият съд приел, че отстраняването и връчването на заповедта в деня на издаването й на оспорващата не противоречи нито на целта на закона, нито на материално-правното основание за издаването й.

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице, с жалба против акт, подлежащ на оспорване.

В оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ЧР-03-5/07.01.2025г. на министъра на правосъдието е посочено, че служителката се отстранява на основание чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДСл, по образувано дисциплинарно дело № 1/2025 г. със Заповед № ЧР-03-4/07.01.2025г. и с оглед предотвратяване възможността на държавния служител – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“ в МП по един или друг начин да повлияе на обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, респективно да попречи за реализиране на дисциплинарната му отговорност, поради длъжността, която заема.

Правилно съдът е приел, че с дисциплинарното дело се поставя началото на дисциплинарното производство, като разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл предоставя възможност на органа по назначаване да отстрани временно от работа служителят, срещу когото е образувано дисциплинарно производство. Периодът на временно отстраняване от длъжност във всички случаи може да продължи до приключване на дисциплинарното производство със съответния акт на органа по назначаване, както е посочено и в оспорената заповед. Органът по назначаване разполага с дискреция да прецени дали да наложи мярката по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДСл, но е длъжен да изложи мотиви за необходимостта от същата, които обосновават преследването на легитимна цел - да защитят интересите на службата и да не се допусне осуетяване на обективното и ефикасно провеждане на дисциплинарното производство.

Неправилно съдът е достигнал до извод, че заповедта е мотивирана. В нито един от документите, представени с административната преписка, се съдържат конкретни доводи и съображения в тази връзка. Според трайната съдебна практика няма пречка мотивите към акта да се съдържат в документи, съпътстващи издаването му, но подобни документи, в конкретния случай не са налице. В заповедта за временно отстраняване от длъжност, както и в посочените в нея заповеди за образуване на дисциплинарно производство и заповедта, с която се нарежда на дисциплинарния съвет в МП да образува дисциплинарно производство липсват доводи, свързани с функциите по чл. 23 т.7 и т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието на Дирекция "Управление на човешките ресурси" по водене и съхраняване на служебните и трудови досиета на служителите в МП и по съхраняване на дисциплинарните дела, образувани и разглеждани от Дисциплинарния съвет, респ. и такива, за правомощията на държавния служител, произтичащи от заеманата от нея длъжност, които дават възможност на държавния служител да повлияе или да попречи на развитието на воденото дисциплинарно производство. Ето защо неправилни са изводите на съда, че акта е мотивиран. Изложените от АССГ доводи за функциите на Дирекция "Управление на човешките ресурси" в МП, съобразно Устройствения правилник на министерството, са опит за допълване на оспорения акт на министъра на правосъдието, в който липсват такива фактически установявания. При проверката на законосъобразността на оспорен административен акт, съдът е ограничен от посочените в него правни и фактически основания и именно за тяхното наличие или липса се състои съдебната проверка.

Като е приел, че оспорената заповед за временно отстраняване от длъжност е мотивирана, първоинстанционният съд е достигнал до необоснован извод. С оглед на това и при установеното наличие на касационните основания по чл.209 т.3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи като основателна.

С оглед изхода на спора неоснователна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 146289.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,