Определение № 12125 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10484/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частната жалба на Заместник - изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, чрез юриск. Г. Кочев - пълномощник, против Определение №8302 от 02.10.2024 г., постановено по адм. дело №1837/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ - Пловдив. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение в частта, с която са осъдени да заплатят разноски по делото в размер на 910 лв., тъй като неправилно е приложена релевантната норма по спора и поради това изводите на първоинстанционния съд не кореспондират на действителното правно и фактическо положение. Иска се касационната инстанция да отмени определението в частта относно направените разноски. Ответната страна – И. Г. Т., представляван от пълномощника Г. И. Т. депозира писмен отговор в определение от закона срок, в който оспорва същата като неоснователна и претендира разноски. Върховния административен съд, Пето отделение, при извършената служебна проверка на оспореното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, намира за установено следното: Производството пред АС – Пловдив жалба на И. Т. срещу мълчалив отказ на Зам. - изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по Мярка 11 - „Биологично земеделие“ за кампания 2019 г. С Определение №8302/02.10.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Т. срещу мълчаливия отказ на ДФ “Земеделие“, прекратил е производството по делото и е осъдил ответната страна да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 910 лв. Срещу това определение е подадена до Върховния административен съд частна жалба от Заместник - изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, чрез юриск. Г. Кочев - пълномощник, в частта относно разноските. Касационната инстанция намира, че частната жалба на Заместник - изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, предвид формулирания петитум, по същество представлява искане по чл. 248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, по което компетентен да се произнесе е съдът, постановил разпореждането, чието изменение в частта за разноските се иска, в случая – АС - Пловдив. Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. от 144 АПК производството по делото следва да бъде прекратено пред ВАС, а частната жалба на Заместник - изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, да се изпрати на АС - Пловдив по компетентност. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл.248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение