Определение № 1704 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Р. И. С. от гр. С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 251/10.07.2024 г. по въз. гр. дело № 452/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд. Молителката твърди, че изпълнително дело № 20237930400224 по описа на ЧСИ Н. Д. с рег. № *** с район на действие - Софийски окръжен съд е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден с разпореждане № 597/25.05.2023 г. по в. гр. дело № 69/2023 г. по описа на Софийския окръжен съд, което разпореждане впоследствие е отменено с Определение № 584/03.03.2024 г. по в. гр. дело № 400/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд. Твърди, че поискала от съответния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство по делото. Последният отказал исканото действие. По постъпила от молителката въззивна жалба състав на СОС е постановил решение № 251/10.07.2024 г. по въз. гр. дело № 452/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е оставил въззивната жалба без уважение. Молителката счита, че посоченото решение е незаконосъобразно и следва да се отмени. Като основание за това сочи разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК без да излага обосновка за така визираните в тези текстове основания. Ответникът по молбата за отмяна изразява становище за нейната неоснователност като посочва, че на 10.12.2024 година изпълнителното производство е било прекратено, поради което молителката няма правен интерес от търсената защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Производството по в. гр. д. № 452/2024 по описа на СОС е образувано на основание чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК по жалба на молителката, с която същата е обжалвала отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство по изп. дело № 224/2023 година по описа на ЧСИ Н. Д.. Във въззивната си жалба молителката е изложила съображения, че разпореждането, въз основа на което е издаден изпълнителния лист относно определения от съда режим на лични контакти на бащата И. Б. Б. с детето Б. И.в Б., е отменено с определение № 584/03.03.2024 г. по гр. д. № 400/2024 г. по описа на САС. По така подадената жалба, разглеждайки същата по същество, СОС е постановил решение № 251/10.07.2024 г. по въз. гр. дело № 452/2024 г., с което я е оставил без уважение. Молителката претендира отмяна на посоченото съдебно решение, което е окончателно и респ. – влязло в сила на 10.07.2024 година. При така изложените факти настоящата инстанция приема, че подадената от Р. И. С. от гр. С. молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 251/10.07.2024 г. по въз. гр. дело № 452/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд, се явява недопустима. Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт - чл. 306, ал. 1 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предвид това, молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон, включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти. Съгласно т. 3 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 год., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, целта на производството по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът. Именно тази цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. В тълкувателното решение изрично се подчертава, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК се разрешава процесуалният въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. В това производство окръжният съд по принцип се произнася с решение, което по силата на изричната норма на чл. 437, ал. 4 предл. 2 ГПК не подлежи на обжалване. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303-чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. Решението, чиято отмяна претендира молителката, е постановено в производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК и същото не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК предвид посочените постановки на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 год., постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на ОСГТК. Поради обстоятелството, че така подадената молба се явява недопустима, същата следва да се остави да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение