Определение № 344 от 10.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2018 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 108979/17.08.2017 г., с която Л. Д. Д. иска отмяна на влязло в сила определение № 231/10.06.2016 г. по ч.гр.д. № 1469/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което не се допуска касационно обжалване на определение № 571 от 15.02.2016 г. по гр.д. № 532/2016 г. на Софийския апелативен съд, потвърждаващо определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове от Л. Д. Д. за оспорване и установяване на произхода от бащата на детето К. с Е. [ЕГН] и извършеното припознаване от В. М. К.. Молителят твърди, че е жалбоподател пред ЕСПЧ, чието решение от 8 декември 2016 г. е в сила от 8 март 2017 г. и с него е установено нарушение на чл.8 от КЗПЧОС, произтичащо от невъзможността да се разгледа по същество спорът за биологичното бащинство по отношение на малолетното дете - К. В. К. - основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК. От В. М. К. и малолетната К. В. К., чрез адвокат Я. С. от САК е подаден писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната недопустимост, а евентуално – за нейната неоснователност, като претендира разноски в производството. От И. И. К., лично и като законен представител на малолетната К. В. К., чрез адвокат Д.Р. от АК-София също е подаден отговор с доводи недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна и искане да се присъдят разноски в производството. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадена от процесуално легитимирана страна в шестмесечния преклузивен срок по чл.305, ал.2 от ГПК, поради което страните следва да се призоват за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г.о.