Решение № 12135 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2012 г.

Решение № 12135 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 676 от 21.03.2012 г., постановено по адм. д. № 967/10 г. Пловдивският административен съд, ХIII-ти състав, е отхвърлил жалбата на Димитър Стоянов Георгиев от гр. Казанлък против ревизионен акт № 240900670 от 28.12.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 269/19.04.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив в обжалваната му част относно установени на жалбоподателя данъчни задължения, както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 4 944,40 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 3 692,91 лв.; за 2004 г. в размер на 2 472,20 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 538,70 лв.; за 2005 г. в размер на 1 724,80 лв. и прилежащи лихви в размер на 860,91 лв. и за 2006 г. в размер на 552 лв. и прилежащи лихви в размер на 192,09 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 769,56 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Димитър Стоянов Георгиев от гр. Казанлък, чрез пълномощника му адв. Маргарита Денкова. В същата се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Димитър Стоянов Георгиев от гр. Казанлък против ревизионен акт № 240900670 от 28.12.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 269/19.04.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив в обжалваната му част относно установени на жалбоподателя данъчни задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 4 944,40 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 3 692,91 лв.; за 2004 г. в размер на 2 472,20 лв. ведно с прилежащите лихви в размер на 1 538,70 лв.; за 2005 г. в размер на 1 724,80 лв. и прилежащи лихви в размер на 860,91 лв. и за 2006 г. в размер на 552 лв. и прилежащи лихви в размер на 192,09 лв. Съдът е описал подробно и систематично установената фактическа обстановка по време на ревизията - обстоятелството, че се касае за повторна такава, след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт № 240900101/21.04.2009 г. с решение № 394 от 9.06.2009 г. на директор на Д "ОУИ" - гр. Пловдив и връщане на преписката на ТД на НАП - гр. Стара Загора за извършване на нова ревизия; издадените заповеди във връзка с провеждането на ревизията, извършените процесуални действия по събиране на доказателства и резултатите от тях, основанията, които са дали на органа по приходите основание да приеме за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Направена е констатация, че изводът на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК е обоснован на събраните по делото доказателства, като възраженията на ответната страна в обратния смисъл се явяват неоснователни. Посочено е, че през ревизирания период физическото лице е извършило множество сделки за покупки и продажби на недвижими имоти и леки автомобили, като доходите от продажбите не са декларирани в годишните данъчни декларации и не е налице хипотезата по чл. 12, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от ЗОДФЛ(отм.). Съдът е приел за неоснователно и възражението относно наличие на парични средства, като е посочил, че при ревизията не е установено превишаване на разходите над приходите. Административният съд е направил анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа, в това число заключенията на вещите лица по оценъчните експертизи на недвижимите имоти и автомобилите, дадени в ревизионното и съдебното производство. По отношение на оценката на автомобилите е отбелязано, че двете експертизи дават еднакви заключения, а по отношение на оценката на недвижимите имоти съдът е маркирал, че и двете вещи лица са ползвали едни и същи методи за определяне на пазарните цени на недвижимите имоти. Решаващият съд е изложил мотиви защо приема заключението на вещото лице, назначено в ревизионното производство за определяне на пазарните цени на недвижимите имоти, съответно защо не приема заключението на експерта, назначен в съдебното производство. На база на изложеното е направен краен извод, че констатациите не ревизионния акт не са оборени от жалбоподателя, и като правилен и законосъобразен ревизионния акт следва да бъде потвърден, а жалбата отхвърлена. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора са развити подробно в жалбата и ще бъдат разгледани от настоящата инстанция по реда на излагането им. Наведените доводи относно първоначално издадения ревизионен акт № 240900101/21.04.2009 г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като от една страна той е отменен с решение на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив и преписката е върната за извършване на нова ревизия, а от друга страна предмет на разглеждане в настоящето производство е решението на административния съд, а не обжалваният ревизионен акт - чл. 208 от АПК. Направените оплаквания на стр. 2 от касационната жалба касаят допуснати съществени процесуални решения при извършване на новата ревизия, поради което по изложените вече съображения не следва да бъдат обсъждани. Оплакването, че административния съд не е обсъдил възражението на страната, че повторната ревизия е започнала по реда на чл. 112 от ДОПК, че няма връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, поради което издаденият ревизионен акт се явява нищожен. Направеното оплакване е неоснователно. Нормата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК определя, че ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, за наличието на каквато заповед няма спор по делото. Когато в хода на ревизията органа по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122, ал. 2 от кодекса ред - чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Самият жалбоподател не оспорва, че такова уведомление му е било връчено и представя същото като доказателство с касационната жалба - № 7535 от 30.09.2009 г. - л. 16 от настоящето дело, като тълкуването на нормата на чл. 124, ал. 1 от ДОПК не налага извода, че след връчване на уведомлението следва да бъде издавана нова нарочна заповед за провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК. В този смисъл направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизията, които водят до нищожност на издадения ревизионен акт се явяват неоснователни. Направените оплаквания относно непроизнасяне от страна на съда на възраженията, че в двете ревизии са използвани различни оценъчни експертизи, не могат да бъдат споделени. Както бе вече посочено, първоначално издаденият ревизионен акт № 240900101/21.04.2009 г. е отменен с решение на директора на Д "ОУИ" - Пловдив, като от мотивите на последния става ясно, че една от причините за това е обстоятелството, че при съставянето на ревизионния акт са използвани оценъчни експертизи, изготвени от друг орган в друго производство, което съставлява съществено процесуално решение, поради което са и дадени указания при провеждане на новата ревизия да бъдат назначени по предвидения от ДОПК ред нови експертизи. В този смисъл въпросът за оценъчните експертизи, използвани при съставянето на първоначално издадения ревизионен акт не стоял пред административния съд и за него не е съществувало задължение да се произнася по така направеното възражение. С оглед на естеството на спора съдът правилно е посочил, че следва да се произнесе по въпроса коя от двете оценъчни експертизи следва да бъде възприета - тази, която е назначена в производството по повторната ревизия, или тази, която е изготвена от вещото лице, назначено в съдебното производство. За да отговори на спорния въпрос решаващият съд е извършил анализ и на двете заключения по пазарните цени на недвижимите имоти /за оценката на автомобилите не е имало разминаване в експертизите/, като са изложени мотиви защо следва да бъде прието едното заключение, респективно защо не следва да бъде прието друго заключение. Тези мотиви са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция, а направените оплаквания, че не става ясно кои са действителните пазарни цени, се явяват не основателни. Направените оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон относно незачитане на посочените цени в нотариалните актове и договорите за покупко-продажба също са основателни. На база на анализ на установените факти по делото органът по приходите е приел, че отразените в нотариалните актове и договорите за покупко-продажба на МПС цени /в нотариалните актове е посочена данъчната оценка/ не отговарят на действителните пазарни цени, като за определяне на последните съобразно указанията в отменителното решение на директора на Д "ОУИ" при условията на чл. 60 и сл. от ДОПК е възложено извършването на оценъчни експертизи. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на ревизионния акт не са оборени от назначената в съдебното производство оценъчна експертиза. Посочените от касатора решение на ВАС са постановени при друга фактическа обстановка и са неотносими към настоящето производство. Оценъчната експертиза е определила пазарните цени както на продадените недвижими имоти, така и на закупените такива от ревизираното лице, поради което е неоснователно твърдението, че има разминаване в начина на определяне на придобитите и продадените имоти. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,