Определение № 9416 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на И. А. Л. от гр. Карлово, чрез процесуалния й представител адв. Лазаров, против определение № 5318 от 12.06.2025г., постановено по адм. д. № 40/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с която в производство по чл. 197 – 202 АПК е отхвърлена жалбата й против отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а ЗУТ без одобряване на инвестиционни проекти за промяна на предназначението на „магазин за хляб и закуски през шублер“ в „кафе - аперитив“, находящ се в УПИ XIII – на БПС, кв. 51 по устройствения план на гр. Баня, общ Карлово, ул. Младост № 9, обективиран в писмо изх. № 94 – 00 – 6791 /28/ от 23.12.2024г. на главния архитект на община Карлово. В частната жалба жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие със закона и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановен акт по същество, с който се отменя оспорения отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а АПК. Претендира разноски за производството. Ответникът Главния архитект на община Карлово, чрез процесуалния си представител адв. Филипов с представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Пловдив е приел, че оспореният отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а АПК по съществото си представлява отказ за разглеждане по същество на искането по чл. 147а АПК, поради и което е направил извод, че в случая е приложимо производството по чл. 197 и следващите от АПК. Приел е, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Посочил е, че за да постанови отказа главният архитект на община Карлово е мотивирал същия с това, че не са спазени изискванията на чл. 39 ал. 2 ЗУТ. Съдът е приел, че в случая се касае за промяна на предназначението и преустройство на част от първи етаж на жилищна сграда от магазин за хляб в кафе – аперитив, т.е. за вътрешно преустройство,, свързано с промяна на предназначението на част от жилищен етаж в кафе – аперитив. Приел е, че в случая безспорно липсва съгласие, дадено от останалите собственици и носители на вещни права в имот, както и в съседните имоти, като е приел бланкетно, че в случая е налице хипотезата на чл. 39 ал. 2 ЗУТ, която изисква такова съгласие. Поради това е отхвърлил жалбата срещу така формирания отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а АПК. Определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Оспореният отказ е издаден въз основа на определение № 10702 от 05.12.2024г. по адм.д. № 1390/2024г., на АС – гр. Пловдив, с което в изпълнение на указания, дадени в определение № 7946 от 26.06.2024г. по адм.д. № 6334/2024г. по описа на ВАС. С посочените определения в производство по чл.197 и следващите от АПК е отменен отказ за разглеждане на искането на И. Л. за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а ЗУТ и преписката по нейното заявление е върната на административния орган с дадени изрични указания да се произнесе по съществото на искането й за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а ЗУТ. Именно въз основа на тези указания административният орган се е произнесъл с оспореното писмо, с което е обективиран отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а ЗУТ с мотиви, че поради това, че искателят Л., не е представила изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседните имоти, не са налице предпоставките по чл. 147а във връзка с чл. 39 ал. 2 ЗУТ. Във връзка с гореизложеното и цитираният текст на изричния отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а ЗУТ, неправилно първоинстанционният съд е приел, че производството е по реда на чл. 197 и следващите от АПК, а именно отказ за разглеждане по същество на искането по чл. 147а ЗУТ. Напротив видно от подробно изложените фактически основания за издаване на оспореното писмо е, че същото е издадено в производство по изпълнение на влезли в сила съдебни актове, с които се указва да бъде разглеждано по същество искането за издаване на разрешение за строеж. В случая предвид и горецитираната разпоредителна част на писмото, която безспорно съдържа отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 147а АПК, който е постановен по съществото, а именно поради това, че органът е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 39 ал. 2 ЗУТ, то е налице не отказ за разглеждане на искането по същество, а напротив налице е постановен индивидуален административен акт – отказ за издаване на разрешение за строеж. След като е налице индивидуален административен акт, постановен по съществото на искането, с което е бил сезиран административния орган, то обжалването на оспорения отказ, обективиран в писмото на главния архитект на община Карлово, следва да е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, в което производство съдът следва да прецени законосъобразността на отказа съобразно правните норми, регламентиращи производството по обжалване на индивидуални административни актове, като прецени налице ли са материално правните предпоставки за постановяване на отказ, действително ли са приложими в случая изискванията на чл. 39 ал. 2 ЗУТ и съответно налице ли е изискване да има съгласие на всички собственици, включително на съседни имоти или не, като събере съответните доказателства, включително с използването на специални знания, при необходимост. Въз основа на изложеното и поради допуснати съществени нарушения на сдъдопроизводствените правила, оспореното определение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд по съответно приложимия процесуален ред спрямо характера на оспорения административен акт. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и т. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,