Определение № 4885 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3794/2026 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК ,образувано по частна жалба /озаглавена частно касационно оспорване/ с вх. № 5215/13.07.2026г. на Ж. Л. Д. срещу разпореждане № 649 от 08.07.2026г на съдия - докладчик по в.ч.гр.д. № 213/2026г на Апелативен съд Варна, с което е върната частна касационна жалба, наименована „волеизявление/частно касационно оспорване”/на настоящия жалбоподател ,постъпила с вх. № 4329/12.06.2026 г. срещу определение № 317/03.06.2026г., постановено по в.ч.гр.д. № 213/2026г на Апелативен съд Варна Касаторът е освободен от задължение за внасяне на държавна такса за производството с определение №472/31.08.2026г на АС- Варна на основание чл.83, ал.2 ГПК. Същият е завел иск пред ОС –Силистра ,който съд с определение № 223/20.04.2026 по гр.д. № 148/2026 г. е приложил чл. 119,ал.1 ГПК с изпращане на делото по родова подсъдност на РС-Силистра, потвърдено от въззивния съд. Постъпилата в срок касационна частна жалба срещу въззивното определение е оставена без движение от администриращия съд с разпореждане №556 от 16.06.2026г ,като предвид чл. 260 и чл.284, във вр чл. 285 ГПК на жалбоподателя е указано в 1-седмичен срок да представи частна жалба, приподписана от упълномощен адвокат, или да удостовери юридическа правоспособност, ако разполага с такава. Констатирано е неизпълнение на указанията в срок,предвид връчването им чрез ССЕВ на 16.06.2026г ,като са били указани и последиците и поради това с разпореждане № 649 от 08.07.2026г на съдия - докладчика по в.ч.гр.д. № 213/2026г на Апелативен съд Варна, частната жалба е върната. Разпореждането се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Оплакването е, че с акта се поставя формална процесуална бариера пред достъпа до касационен контрол, несъразмерна спрямо гарантираното право на защита и достъп до съд предвид чл. 56 КРБ, чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз. Достъпът до ВКС е поставен в зависимост от изисквания ,които в конкретния случай действат като непропорционална процесуална пречка. Механичното прилагане на чл.284, ал.2 и чл. 285 ГПК според касатора е в разрез с посочените по- висши гаранции, поради което е отправено евентуално искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно съвместимостта на приложената национална уредба с чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество е неоснователна. Касаторът неоснователно оспорва императивното процесуално изискване на чл.284,ал.2 ГПК за приподписване на касационната жалба от упълномощен адвокат като накърняващо чл.56 от Конституцията на РБ,включително поради предвидени в правото на ЕС принципни гаранции. Неоснователно оспорва и задължението на администриращия касационната жалба съд неотклонимо да следи за изискването с проверка и даване на указание по реда на чл. 285 ГПК ,съответно да приложи последиците по чл.286,ал.1 т.2 ГПК /приложими и при обжалване по чл.274, ал.3 ГПК/ като императивни процесуални норми в случай на неизпълнение на указанията по редовността на касационна жалба. Законовото изискване на чл.284, ал.2 ГПК, отнасящо се до касационното обжалване не ограничава конституционното право на защита. /Решение №4/2009 по к.д №4/2009,Решение №15/2018 по к.д №10/2018 КСРБ/ Изискването се прилага към всички касационни жалбоподатели по граждански дела, които нямат юридическа правоспособност, като за материално затруднени лица - на което обстоятелство се позовава настоящият жалбоподател е предвиден ред за достъп до системата за правна помощ с безплатно за страната назначаване на адвокат,съгласно действащия Закон за правната помощ/ДВ бр.79/2005г/. В съобщенията за връчване на своите актове чрез ССЕВ съдът е разяснил на страната ,че с писмена молба може да заяви желание да ползва правна помощ. С предприетото касационно обжалване касаторът Ж. Л. Д. е депозирал несъстоятелни правни съображения за неприложимост на ЗПрП и други закони /позовал се е на §4,вр §3 от ПЗР на КРБ като препятстващи законодателство в коментираната насока/,изтъквани като причина да води делото си сам. Обжалваното понастоящем разпореждане е законосъобразно. Съдът следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните (чл.7 ГПК). Действащите закони се прилагат еднакво спрямо всичики, като въззивният съд правилно е върнал касационната частна жалба поради неизпълнение в срок на указанието за приподписване от упълномощен адвокат. Не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. В своята установена практика Съда на Европейския съюз разглежда изискванията за приподписване от адвокат (както е уредено в чл. 284, ал. 2 от ГПК ,респ. чл. 212, ал. 2 от АПК) през призмата на принципа на процесуална автономия на държавите членки, балансиран с правото на ефективни правни средства за защита (чл.47 от Хартата на основните права на ЕС). Нормативното изискване не накърнява принципа на ефективност, когато на страната е дадена възможност да отстрани нередовността с изрично указание и същевременно за нея е налице възможност да изпълни указанието с достъп до система за правна помощ, каквато действащия във вътрешното право ЗПрП опредметява .При наличие на тези две условия, изведени в практиката на ЕСПЧ и практиката на СЕС, не се наляга тълкуване за случая ,което едновременно да е от компетентност на Съда на Европейския съюз и да е от значение за правилно решаване на делото (чл.628 ГПК) в зависимост от едно преюдициално заключение. По изложените съображения ВКС, ІІІг.о