Решение № 950 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3867/2008 г.

Решение № 950 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3867/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. К. против решението на К. окръжен съд № 61 от 29.01.2008 г. по гр. д. № 807/2007 г., с което е отменено решение № 655 от 28.09.2007 г. по гр. д. № 272/2004 г. на Д. районен съд, с което исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са били уважени, като е било признато за незаконно и отменено уволнението й от длъжността "медицинска сестра" с място на работа "Вътрешно отделение" при МБАЛ "С" ООД гр. Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пред. 2 КТ, поради несъответствие на образованието й, което е полувисше на въведеното с промяната на длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност ново образователно - квалификационно изискване "бакалавър по здравни грижи" и на основание чл. 225, ал. 1 КТ й е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 1200 лв. със законна лихва за забава от 6.03.2007 г., и вместо това въззивният съд ги отхвърлил, като неоснователни и оставил в сила решението в частта, с която е било присъдено в полза на жалбоподателката обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 28 работни дни за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., общо в размер на 336 лв., като определил дължимата законна лихва от 6.03.2007 г. (вместо определена от районния съд дата 18.01.2007 г.). Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, претендира неговата отмяна в тази част и уважаване на исковете. Ответникът МБАЛ "С" ООД гр. Д. в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: С определение № 80 от 3.02.2009 г. по настоящето дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че относим към правния спор е материалноправният въпрос - прилага ли се въведеното с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (ДВ бр. 46 от 3.06. 2005 г., редакция ДВ бр. 85 от 2005 г. в сила от 1.09.2006 г.) - ЗСОМСААМС изискване за лицата, упражняващи професията "медицинска сестра" да притежават професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образувание на образователно -квалификационна степен "бакалавър" по отношение на лицата придобили квалификация за упражняване на професията преди влизането на закона в сила, удостоверено с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, с оглед разпоредбата на § 3 ПЗР на ЗСОСААМС. За да отхвърли исковете на жалбоподателката - ищца, чийто трудов договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ, поради несъответствие на образованието и полувисше, на въведеното с промяната на длъжностната характеристика за нея, ново образователно - квалификационно изискване "бакалавър по здравни грижи", промяна въведена от управителя на ответното дружество-работодател, въззивният съд е посочил, че промяната е направена в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 1 ЗСОМСАМС, и тъй като ищцата не притежава висше образувание на образователно квалификационна степен "бакалавър", трудовото и правоотношение е прекратено законосъобразно. Съдът не е обсъдил приложението на § 3 ПЗР на ЗСОМСАМС. Решението е незаконосъобразно. От фактическа страна не е имало спор, че ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор на длъжност "медицинска сестра" във вътрешно отделение от 31.03.2005 г. Със заповед № 002 от 17.01.2007 г. управителят на дружеството е прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с мотиви "с промяна на длъжностната характеристика" е въведено ново образователно - квалификационно изискване за длъжността медицинска сестра - изисква се висше образувание с квалификационна степен "бакалавър по медицински грижи", на които служителката не отговора - има полувисше образувание за медицинска сестра. Установено е, че има утвърдена от управителя на дружеството нова длъжностна характеристика в сила от 3.01.2007 г., в която е въведено изискване за заемане на длъжността "медицинска сестра" образователно- квалификационна степен - бакалавър (висше медицинско), с не по-малко от три години професионален опит и практически познания по специалността. Ищцата е завършила полувисш медицински институт гр. С. през 1980 г. специалност " медицинска сестра - детски профил", за което разполага с диплома, като при постъпването си на работа при ответника е имала трудов стаж по специалността 16 години и 10 месеца. С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти в сила от 3.06.2005 г. е въведено изискване упражняването на професиите "медицинска сестра" и "акушерка" да се осъществява от лица, които са завършили висши медицински училища и притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно - квалификационна степен "бакалавър". Промяната в длъжностната характеристика на ищцата е извършена в съответствие с това изискване. Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнението е законна, поради това, че ищцата не притежава необходимото образование и образователно - квалификационна степен "бакалавър". Съдът не е обсъдил разпоредбата на § 3 от ПЗР на закона, според която, медицинските сестри, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на закана, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, се ползват с правата по чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от закона. Тази разпоредба приравнява лицата придобили квалификация за упражняване на професията си "медицинска сестра", преди влизане в сила на закона, към променените изисквания за образование за същата длъжност въведени с чл. 5, ал. 1 от закона. Фактическият състав на § 3 ПЗР на закона е приложим по отношение на ищцата. Необсъждането му от съда е довело до незаконосъобразност на извода за законност на заповедта за уволнението и на посоченото уволнително основание. Ищцата е придобила квалификацията си да упражнява професията "медицинска сестра", преди влизането на закона в сила, обстоятелство удостоверено с валидна диплома за полувисше медицинско образувание, специалност "медицинска сестра - детски профил". Има придобит опит по специалността надхвърлящ годините посочени в длъжностната и характеристика, което и дава възможност да се ползва с правата по чл. 5, ал. 1 от закона. При тези обстоятелства, работодателят не е имал правно основание за прекрати трудовото и правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Като незаконна заповедта за уволнението на Е. Д. К. следва да се отмени и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ (ищцата се е отказала от иска по т. 2 за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност), работодателят ще следва да и заплати обезщетение, за времето пред което е останала без работа, поради незаконно уволнение в размер на 967,30 лв., според заключение на изслушана съдебно - счетоводна експертиза, след приспадане на периода, през който е работила, за времето от 20.03.2007 г. до 18.05.2007 г.- констатация на съда в с. з. на 7.06.2007 г. със законна лихва от предявяване на исковата молба 6.03.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението в частта, с която е уважен иска по чл. 224 КТ за сумата 336 лв. е влязло в сила. Ответникът ще следва да заплати държавна такса в полза на Върховния касационен съд върху уважения размер на иска по чл. 225, ал. 1 КТ - 50 лв. и в полза на Районен съд гр. Д. лв. за вещо лице. По делото ищцата е представлявана от адвокат с договорен хонорар в размер на 150 лв., който не е внесен (л. 14 гр. д. № 272/2007 г. на ДРС), поради което съдът не може да го възложи в тежест на ответника. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.