Определение № 4555 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4029/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. от гр.Варна и е срещу определение № 3827 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 648/2026 г. на Административен съд – Варна. С него е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д. срещу мълчалив отказ на кмета на община Вълчи дол по заявление от 21.10.2025г. за деактуване на част от ПИ с ид. 32860.501.266 по КККР на [населено място], и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му. Ответникът - кметът на община Вълчи дол, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 3827 от 27.03.2026 г., постановено по адм. дело № 648/2026 г. на Административен съд – Варна, е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д. срещу мълчалив отказ на кмета на община Вълчи дол по заявление на Д. Г. Д. от 21.10.2025г. за деактуване на част от ПИ с ид. 32860.501.266 по КККР на [населено място], и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат административният съд се е позовал на чл. 159, т. 1 от АПК. Приел е, че оспореният мълчалив отказ да се деактува общински имот не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, понеже с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Дейността по актуване и деактуване - дейността по чл. 56 и чл. 64 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), на имотите - общинска собственост е дейност по управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС няма правопораждащо действие. Законосъобразно съдът е приел, че актът (мълчалив отказ), с който е отказано отписване от актовите книги, не следва да се преценява като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като искането за отписване на общински имоти е вътрешнослужебна дейност на администрацията и нейното извършване или отказ да бъде извършена не засяга никакви права и законни интереси на трети лица, независимо дали са физически или юридически лица. В актовите книги се регистрират обстоятелства във връзка със собствеността, настъпили въз основа на определени юридически факти. Регистрацията в тях има само и единствено декларативно действие спрямо собствеността, но не я обуславя. Лица или органи, чиито права и законни интереси са били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване - чл. 64, ал. 2 от ЗОбС. Следователно с обжалваното определение правилно административният съд е приел, че съдебното производство е недопустимо, тъй като актът на основание чл. 159, т. 1 АПК не подлежи на оспорване. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл.159, т.1 от АПК. Като е приел, че оспорения мълчалив отказ не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването му пред административния съд е процесуално недопустимо, Административен съд – Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,