Определение № 354 от 21.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 419/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на П. Н. П. от [населено място] и [фирма] (в несъстоятелност) срещу решение № 55 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 1244/2012 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав намира, че така образуваното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено по следните съображения: От извършената служебна справка в Търговския регистър се установява, че с решение № 107 от 18.08.2014 г. по т.д.н. № 510/2009 г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 26.08.2014 г., на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] и е постановено заличаване на несъстоятелния длъжник от Търговския регистър. Посоченото решение е вписано в Търговския регистър на 11.09.2014 г. С вписване на това обстоятелство търговецът [фирма] (в несъстоятелност) е изгубил качеството си на юридическо лице и своята правосубектност, поради което от 11.09.2014 г. той е ненадлежна страна в процеса. Няма спор, както в съдебната практика, така и в правната доктрина, че правосубектността е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно по време на висящността на делото във всички негови фази. Загубата на правоспособност на касатора [фирма] (в несъстоятелност) води до процесуална недопустимост на касационното производство и обуславя прекратяване на т. д. № 419/2014 г. по описа на ВКС, Второ търговско отделение и влизане в сила на обжалваното въззивно решение. Изводът за недопустимост на касационното производство не се променя от обстоятелството, че освен заличеният в регистъра търговец ответник по исковете е и физическото лице П. Н. П.. Т ъй като по предявените отменителни искове по чл. 647, т. 2 и т. 3 ТЗ е налице съвместна процесуалноправна легитимация на страните по сделката, които са ответници по исковете, а в настоящата инстанция – касатори, производството по делото следва да бъде прекратено изцяло, а не само по отношение на заличения търговец. Неоснователно е направеното от касатора П. Н. П. в депозираната по делото молба вх. № 9121 от 21.10.2014 г. искане за продължаване на производството по съображения, че обжалваното въззивно решение е в противоречие с всички останали идентични спорове, в които участва заличеното дружество. Произнасянето на касационната инстанция предпоставя допустимост на производството по сезиращата го жалба, а такава в случая не е налице. Не може да бъде уважено и искането за обезсилване на въззивното решение. При настъпило в хода на касационното производство заличаване на страната-търговец от Търговския регистър не съществува законово основание за обезсилване на постановеното въззивно решение. Безспорно, във всяко положение на делото съдът е длъжен да следи за наличието на всички задължителни предпоставки за допустимостта на иска, в т. ч. и за процесуалната правоспособност на страните. Последващото отпадане на някоя от тези предпоставки, обаче, не може да ретроагира върху валидността на вече извършените процесуални действия, включително и на постановеното съдебно решение – то е постановено по редовна искова молба и в напълно допустим, с оглед императивните изисквания на закона, исков процес. Появилата се след постановяването му абсолютна процесуална пречка за допустимост на производството – липса на главна страна – рефлектира единствено върху допустимостта на висящото към този момент производство, т. е. върху касационното производство, но не и върху допустимостта на акта, постановен в предходното производство. С оглед разпоредбата на чл. 649, ал. ТЗ държавна такса не следва да бъде присъждана. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК