Определение № 127 от 23.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1448/2015 г.

С разпореждане от 26.10.2015 г., постановено по н.о.х.д. № 577/2015 г. на Районен съд – Димитровград, поради отвод на всичките шестима съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството пред Районен съд – Димитровград е образувано по внесено от Районна прокуратура – гр. Димитровград обвинителен акт срещу З. В. Д. за извършени престъпления по чл. 324, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Съдиите от Районен съд – гр. Димитровград са се отвели от разглеждането на делото при условията на чл. 29, ал. 2 НПК поради факта, че подсъдимата е близък роднина – сестра на магистрат от същия съд и с оглед на това биха се породили съмнения за безпристрастност и обективност в съдебния състав относно изхода на делото. От изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК, тъй като съдът на който делото е подсъдно съгласно правилото на чл. 36, ал. 1 от НПК, не може да образува състав. По тази причина то следва да бъде възложено за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, какъвто е Районен съд – Стара Загора. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение