Решение № 1850 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2013 г.

Решение № 1850 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК АД) против решение № 3963 от 13.06.2013 г., постановено по адм. д. № 8868/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 801/25.07.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му. Ответникът-председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Никола Темелков Диков и Надежда Балканска Атанасова не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема касационното оспорване за неоснователно. За да се произнесе, първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и настоящата инстанция не следва да излага повторно Производството пред Комисията за защита на потребителите е образувано по жалби на потребители на телефонни услуги във връзка с покани на "БТК" АД за сключване на договори от разстояние за ползване на такива услуги. След извършената проверка от служители на КЗП са изготвени констативни протоколи. Въз основа на събраните доказателства и обясненията на търговеца органът е установил наличието на нарушение на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. С обжалваното решение е прието, че процедираната от касатора търговска практика е нелоялна, като установената по делото фактическа обстановка сочи на осъществяване на фактическия състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката за значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. Първоинстанционният съд е извършил съдебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, анализирайки в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства и е достигнал до правилния извод, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителите. Нормата на чл. 52, ал. 1, т. 7 от ЗЗП налага задължение на търговеца да предостави на потребителя своевременно и преди сключването на договора информация за правото му да се откаже от договора и условията, при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗЗП доставчикът потвърждава в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1 от ЗЗП не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора. В случая това задължение е изпълнено от страна на "БТК" АД и до потребителите е достигнало в писмен вид предложението и условията, при които договорът да бъде сключен. Но, както административният орган, така и съдът са достигнали до съответния на доказателствата извод, че търговското дружество е предприело нелоялна търговска практика. Записите от проведените с потребителите-касационни ответници, телефонни разговори сочат, че дружеството ги е уведомило, че ще им предостави договорите в писмен вид в срок до 5 дни, считано от датата на телефонните разговори. Разговорът с ответницата Атанасова е проведен на 22.08.2011 г., а пратката е получена на 14.09.2011 г. Разговорът с ответника Диков е проведен на 22.08.2011 г., а пратката с писмения договор - доставена на 14.09.2011 г. И в двата случая, предвид приетите от дружеството условия за сключване на договори от разстояние, 14-дневният срок от датите на приетите по телефона предложения е изтекъл. Възползвайки се от възможността да се откажат от телефонно потвърдените предложения, двамата потребители са правили опити както по телефона, така и в офиси на БТК АД да се откажат от договорите, но исканията им не са уважени от другата страна по причина именно на въведените от тях нелоялни правила, които фактически са лишили потребителите от право на отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните неблагоприятни последици, разпоредбата на чл. 68в от същия закон забранява използването на такава. Председателят на КЗП забранява с нарочна заповед прилагането й, когато установи, че търговската практика е нелоялна по смисъла на закона. Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Правният извод на съда, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните възражения на дружеството в обратния смисъл са неоснователни. С оглед спецификата и характера на дейността на търговеца съдът правилно е посочил, че осъществяваната от дружеството търговска практика в случая не отговаря на изискването за "добросъвестност и професионална компетентност". Съдът правилно е посочил, че от жалбите, събраните по преписката писмени доказателства и констативните протоколи може да се направи извод за съществено изменение на икономическото поведение на потребителите по смисъла на § 13, т. 25 от ПЗР на ЗЗП, предвид предизвиканите фактически пречки за реализиране на правото им на отказ и търпените в тази връзка неудобства вследствие на търговската практика на дружеството. Твърдението на касатора, че в заповедта на КЗП липсва разпоредителна част, т. е. не е ясно дали информацията следва да се допълни, измени или премахне изцяло е неоснователно. Нито КЗП, нито съдът са компетентни да посочват условията на потребителските договори. В правомощията им е установяване на тяхната незаконосъобразност и в какво се изразява тя, както и постановяване необходимостта от преустановяването на нарушението. От безспорно установените факти и обстоятелства във връзка с приетата търговска практика се извежда и конкретното нарушение на дружеството и именно въз основа на тези констатации административният орган е постановил забраната. Касационните възражения за неправилност на съдебния акт поради допуснати от органа нарушения на административнопроцесуалните правила и във формата на административиня акт са неоснователни. Както правилно е приел съда в изводите си, издателят на акта е установил относимите фактически обстоятелства и ги е подвел под приложимата правна норма. Спазени са изискванията на чл. 59 от АПК. Неоснователен е и касационният довод, че съдът не е съобразил противоречието на акта със заповед № 784/24.07.2012 г. на председателя на КЗП. Това е отделен административен акт, който подвежда конкретни факти към хипотезата и на ал. 3 от чл. 68г от ЗЗП. Оспорената заповед не е идентична със заповед № 1138/24.11.2011 г. на председателя на КЗП. Двата административни акта се отнасят до различни фактически обстоятелства за проявена нелоялна търговска практика и законът не съдържа ограничения за налагане на забрани за всяко от констатираните по надлежния ред нарушения. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд