Решение № 43 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2035/2018 г.

Решение № 43 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2035/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 708 от 24.10.2018 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [община], представлявана от кмета О. Ц., подадена чрез ст. юрисконсулт Т. И., на въззивно решение № 18 от 26.03.2018 г. на Видинския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 56/2018 г. С това решение е потвърдено решение № 494 от 11.12.2017 г., постановено по гр. д. № 2076/2017 г. на Видинския районен съд, с което са уважени предявените от З. Р. Г. срещу [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № 110-02-18-66/01.08.2017 г.; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "Директор на Детска градина "Д." [населено място] с филиал "В. Л." [населено място] и филиал "Д.", [населено място], общ. В. " и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 02.08.2017 г. до 02.09.2017 г. в размер на 1288,03 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2017 г. до окончателното й изплащане. В тежест на ответника са възложени направените от ищеца в двете съдебни инстанции разноски. В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност и немотивираност на въззивното решение, постановено в противоречие с практиката на ВКС. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Ответната страна З. Р. Г. в писмен отговор и в писмена защита, подадени чрез адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. В процесния случай предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото били в трудово правоотношение по трудов договор, по силата на който ищцата изпълнявала длъжността "Директор на Детска градина "Д.", [населено място] с филиал "В. Л.", [населено място] и филиал "Д.", [населено място], общ. В., което било прекратено със Заповед № 110-02-18-66 от 01.08.2017 г. на Кмета на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ; че видно от представеното по делото разпореждане от ТП НОИ-В. № [ЕГН] на ищцата е отпусната пенсия по чл. 69в, ал. 1 и 2 КСО в минимален размер от 161, 38 лв., като срочна пенсия, а според разпореждане № [ЕГН] на ищцата е отпусната пенсия в намален размер от 461, 54 лв., намален за срок от 21 месеца до навършване на изискуемата възраст, като след 17.09.2018 г. поради навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 КСО определеният размер на пенсията ще бъде 471, 44 лв., както и че за исковия период ищцата не се е намирала в трудово правоотношение с друг работодател. При тези данни е обосновал, че след като ищцата е получавала към момента на прекратяването на трудовия й договор само срочна пенсия в намален размер и че същата ще придобие правото да получава нормална пенсия в пълен размер едва след 17.09.2018 г., то работодателят незаконосъобразно е прекратил едностранно трудовото й правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение правно основание - чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, тъй като към момента на прекратяването на трудовото й правоотношение ищцата не е отговаряла на изискванията на чл. 68 от КСО по отношение на необходимата възраст за пенсиониране на жените в България към този момент. Обосновал е, че предоставеното от закона право на учителите да получават срочна пенсия в намален размер е една привилегия, отнасяща се едностранно само по отношение на тях, без да поражда правна възможност работодателите им да ги уволняват след придобиването на такъв вид пенсия. Изложил е мотиви, че след като в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя е записано само правното основание на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, то недопустимо било след постъпване на исковата молба в съда, в хода на делото работодателят да излага нови правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение, а именно чл. 69в, ал. 1 от КСО, тъй като предметът на делото се определя единствено от изписаното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание и не може по инициатива на работодателя да се проверява законосъобразността на уволнението на друго правно основание. Разяснил е в тази връзка, че уволнението на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ би било законосъобразно и допустимо само при наличието на обективния факт, че към момента на прекратяването на трудовото й правоотношение е била придобила правото да получи пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обстоятелство не било налице. В подкрепа на този извод било и последващото изменение на закона чрез въвеждането на новото основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, което обосновавало извода, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ не е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основателността на главния иск обусловила уважаването и акцесорните искове по чл. 344. ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивното решение е подписано с особено мнение от съдията-докладчик. С цитираното по-горе определение № 708 от 24.10.2018 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: "има ли право работодателят да прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на "ранно пенсиониране" от учител " поради противоречие с разрешението на същия въпрос, дадено с в решение № 58 от 29.05.2018 г. по гр. д. № 1544/17 г. на ВКС, IV г. о. С последното е застъпено становището, че работодателят не е длъжен, но е негово правото и може да прекрати трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, щом е придобил право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в това число и по пар. 5 ПЗР КСО. Даденото разрешение е възприето трайно в съдебната практика по чл. 290 ГПК /срв. още Р- Р-584-2010-ІV ГО ВКС по гр. д. № 167/2009 г., Р-33-2010-ІІІ ГО ВКС по гр. д. № 2280/2008 г., Р-396-2010-ІІІ ГО ВКС по гр. д. № 1324/2009 г. Р-838-2009-ІV, Р-712-2009-ІV/. Тази съдебната практика обаче е постановена при действието на старата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ /ДВ, бр. 54/2015 г., в сила от 17.07.2015 г./, във вр. с § 5 (отм.); , ал. 1 от ПЗР на КСО – и двете действали до 31.12.2015 г., и не е загубила сила. Към момента на процесната заповед обаче, действаща е редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ /ДВ, бр. 98/2015 г./ според която Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Създадена е и нова разпоредба – чл. 328, ал. 1, т. 10а. (нова – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) – "когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване". Нова е и действащата към този момент редакция на КСО – с чл. 68 КСО /ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ са уредени предпоставките за придобиване право на пълна пенсия; с чл. 68а /ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ са уредени предпоставките за ранно пенсиониране; с чл. 69в (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) са уредени предпоставките за ранно пенсиониране на специална категория лица – учителите. Нормата на тази разпоредба преповтаря нормата на § 5 (отм.); , ал. 1 от ПЗР на КСО – действала до 31.12.2015 г. Тази нова разпоредба, въведена с чл. 69в КСО, е специална спрямо общата норма за пълна пенсия по чл. 68 КСО и спрямо общата такава за ранно пенсиониране – чл. 68а КСО. Изложеното обосновава извод, че законодателното изменение на чл. 328, ал. 1 от КТ, а именно – създаването на новата т. 10а (ДВ, бр. 98/2015 г.), съгласно която работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, и когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО, обхваща и случаите на ранно пенсиониране на учителите при условията на чл. 69в КСО. В този смисъл не може да се възприеме тезата на касатора-ответник, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ в действащата след 01.01.2016 г. редакция, приложима в конкретния случай, е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т. е. – и в хипотезите на т. нар. "ранно пенсиониране", а не само при придобиване на право на "пълна" пенсия в общата хипотеза на чл. 68 от КСО. При така възприетото разрешение на поставения материалноправен въпрос, оплакванията в касационната жалба на ответника за допуснато от въззивния съд нарушение на материалноправните норми на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ, във вр. с чл. 69в от КСО, са неоснователни, поради което и съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение следва да се остави в сила. Същото следва да се потвърди и в частта на произнасянето по обусловените претенции по чл. 344, т. 2 и т. 3 КТ и в частта на разноските. Съобразно изхода разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените такива в настоящото производство и надлежно удостоверени по делото в размер 800 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.